Моите форумни постове

Еми, накарай гаджето си да купи изкуствен пенис и да ти го навира заедно с члена си. Ще разбереш, а после ще ревеш.

Първо, се погрижи твоята "любов" да е наясно, че я обичаш. А пък ако не те обикне и не иска, ко да я прайш, оставяй я любовта. Аз лично съм на 14 и генетично аз постоянно трябва да мисля за любов. Имам високи нива на тестостерон и почти по цял ден преди мислех за момичета. С което и да било момиче да се запозная, веднага тръгваха мисли за някаква любовна връзка. Тъпотия беше. Със времето някак си се нагодих да нямам гадже и завинаги забравих "любовта", въпреки че не беше любов а симпатия,обаче от 2 години като си помисля за момиче и ми идва една на главата само. Кат си кажа "какво ли е да имаш гадже?" все тя ми изскача. Май на това му се вика любов, въпреки че аз съм толкова добър в сдържането, че дори и не усещам никаква симпатия вече и няма как да знам. Така че, според мен живота е по-добре без любов. Защо? Защото с любовта ти имаш още една грижа. А ако забравиш любовта, дори няма да съжаляваш, че си го направила. Само внимавай някой да не се самоубие понеже си го разкарала.

Първо, не мисли за това толкова много.Запомни, ако вярата ти е достатъчно силна, желанието ти винаги ще се изпълни. :y: