Sanovnik.bg»Мрежата»Анонимен»Моите форумни постове
Анонимен
Анонимен
Новак

Моите форумни постове

АнонименДайте ми съвет, опитвам всевъзможни неща, но в крайна сметка оставам сама
Ами и аз да се включа в темата, напълно съм съгласна с plami_am. Човек трябва сам да намери щастието си, то извира от нас самите, радвай се на всичко което те заобикаля, а не само да търсиш причини и да се депресираш - било в майка ти да търсиш вина , развода на родителите ти или каквото и да е там. Дори да намериш приятел до себе си, ако той е само присъствие за теб - безсмислено е да се продължава. Ще цитирам А.Д. "Обичаме, не когато намерим съвършения човек, а когато се научим да виждаме съвършеното в несъвършения човек." Намери си хоби, ангажирай се, не се изоставяй да бъдеш в усамотение, защото депресията яко те е обгърнала. Интелигентен човек си, здрава си и с много възможности не само за развитие и реализация ами си успяла - радвай се на постигнатото. Знаеш ли колко много хора имат желанието да бъдат на твое място, а не могат или нямат възможността. Стегни се и не хленчи. Аз също съм в чужбина и сама, но грабя с пълни шепи от живота и му се радвам такъв какъвто е. Не съм от хората които гледат да оцелеят, за да не умрат, а аз живея живот и му се радвам, че ми е дарен. Бъди щастлива и повече се усмихвай
АнонименИгрите на страха! 12 и 13 глава
На мен лично не и допадна четивото което беше публикувала като Игрите на страха, защото нямаше никъде страх, а само лична драма на една подрастваща дама (19г.), която не е на ясно със себе си и със чувствата си (имах усещането на моменти, че няма къде да избие комплексите си и на всяка цена трябва да бъде аутсайдер и център на вниманието). Малко си прекалила с нейният темперамент на класически убиец и непукист, а дълбоко ранима на чувства и сърцераздирателни сцени до лабилност (като прерязване на вените). Сюжетната линия куца от страна на героите, Миро изчезна в много от главите които си написала, най-добре Мартин изказва мнението си за Дени без да се чувства неловко - имаше искреност в думите му. Героинята е доста незадоволена всячески, дори тя самата не знае какво иска, но за сметка на това се изживява като вряла и кипяла във всичко. Много несъответствия в разказа има - като заключване на колата пред блока в Ст. Загора (а тя е нямала ключ), 20 униформени полицаи в районното - след като много хора са знаели за нападението на зомби и не са отишли на работа и т.н. Куца доста разказа ти. Но ти желая успех
АнонименЕдни и същи цифри като погледна часовника
И при мен е така... особено вечер 2.22 и 3.33 ч... не знам какво означава, но е притеснително по едно и също време да се събуждам и да виждам еднакви числа... макар да съм родена на 08.08 живея в блок 1, ет. 1... не знам какво числата искат да ми кажат, но не си правя и труда да разбера... просто свиквам - това е. :wink: