Моите форумни постове

Здравейте,искам да споделя с вас един истински случай с мен.Не искам да си мислите ,че съм параноичка.Истина е.В живота си имах много тежки моменти,неприятностите идваха една след друга.Страдах много.Търсих причината за лошото, което ме преследваше по петите.Бях млада майка с две деца за чието бъдеще бях отговорна.Сама трябваше да се боря с този непосилен товар за моите години с малкото житейски опит, който имах.Готова бях да дам и живота си само те да са добре.Търсих спасение на бедите си във вярата.В силата на БОГ.В центъра на моят град има един храм.Отидох в него с всичката си насъбрала болка и мъка.Застанах пред иконата на Дева Мария и Младенеца и шепнешком се изповядах.Сълзите течаха като из ведро от очите ми.Питах Светицата къде съм сгрешила,с какво съм заслужила тази съдба.Не помня да съм направила лошо,винаги съм помагала на другите с добри дела с правилни съвети и с истинско приятелство.Не знам колко време е изминало но усещах как една тяжест пада от плещите ми.Усещах едно сияние,едно просветление,една сила.В този момент от едното око на СВЕТИЦАТА- потече сълза. Вярвайте ми това е истина.След мойта изповед настъпи баланс в живота ми. Трудностите които заставаха на пътя ми се разрешаваха като че ли от самосебе си.Усещах Силата.Трудно обяснимо но е реално.Благодаря на БОГ за силите,които ми даде.