Моите форумни постове

Ами така се случва на добрите хора, които помагат, раздавайки се до край... Нормално. Понякога човек не разбира как се увътря от доброта. Лошото е, че така наранява и хората, които го обичат, надявам се да са също силни души и да са успяли да преминат през това без особени поражения. Така както го описваш ми изглежда, че съседката, като объркан дух, се е лепнала за теб, като може би единствения й познат източник на доброта и състрадание, които са естественото състояние на душите, и което й е нужно, за да премахне илюзорните наслагвания на нейната душа (в случая зли) и да открие светлината на своята душа, за да може да намери пътя и да отиде там, откъдето идваме. А ти като добра душа си се отнесла твърде състрадателно към нея и си поискала, може и съвсем несъзнателно за теб, да й помогнеш... Без да си даваш сметка за последствията или да прецениш силите си... По детски. С цялата си душа. Хубавото е, че съседката в крайна сметка е изживяла каквото е искала и се е махнала, преди да те е съсипала съвсем. И да, получила си помощ, тя също. Всеки има духовни същества, които се грижат за него. На нея са помогнали да намери пътя и да си тръгне, а на теб - да се освободиш от нея. Добре е, че оценяваш тази помощ, защото наистина не би се справила сама. Но тези същества така или иначе щяха да й помогнат, дори и да й се беше наложило да се лута тук повече време. Ти можеше да откажеш да участваш в това. Проблемът е, че се зачита правото ни на свободна воля, така че ако си искала да й помогнеш, никой не би те спрял... А е можело да мине и без теб. Надявам се, че ще си извадиш съответните поуки от случката и за в бъдеще ще помагаш само според силите си, а не повече... Запазвай доброто. Няма смисъл да помагаш на някого, а в същото време цената да бъде да рушиш вече изградено добро. И наистина не разбирам защо на децата не се разказва за духове и т.н? Ако имаше малко предварителна информация на онази възраст, тогава поне щеше да имаш шанс да не се увътриш така!