Моите форумни постове

На мен също ми се случва постоянно. Когато си легна, но не мога да заспя и стане по-късно чувам стъпки, показвам се и не виждам нищо, няма никой. Освен това ми се случва много често без да искам да причинявам лоши неща на хора, без дори да ги мисля. Например един мой приятел заряза най-добрата ми приятелка и така се случи, че едно по-малко момиченце се закача с него и без да иска до одраска по ръката и му стана малка кървава линийка. Дойде и ми се оплака, а аз без да се замисля му казах : "Направи лошо и сега ти се връща. Това е само началото на гадните неща, които ще ти се случат". В дадения момент не го варвах, казах го защото му бях ядосана. След 5 до 10 мин. си разряза челото на едно счупено стъкло на прозорец и му стана огромна рана. В момента има белези от шевовете и е напълно убеден, че аз съм виновна. Всичко се случва в момент на ярост, само когато съм ядосана. Също така понякога несъзнателно когато видя нещо около себе си и знам какво ще се случи. Прибирах се от училище един ден и докато пътувах с рейса видях катафалка, която отиде в друга посока, не към селото в което живея, но аз така или иначе бях убедена, че починалият беше от селото ми. В момента в който преминах през табелата на населеното място видях хората да носят ковчег и цветя, наистина имаше починал човек и много се плаша. Също и когато говорих с приятелката ми по телефона от един даден момент в който тя ми говореше нещо знаех всяка дума която ще излезе от устата и и довършвах изреченията и без дори да знам нищо за това, за което тя ми говори. Споделих и след това реших да си лягам. По принцип спя с малкия си брат в една стая и той ветка вечер нощтната лампа, но него го нямаше и аз не я светнах, защото ми пречи. Легнах и продължих да си говоря с нея. По едно време се сетих да стана и за да не светкам голямата лампа, светнах нощната и гръмна пред мен. Знам, че може да е съвпадение, но просто всичко се случва когато си го помился и едно след друго. Дори усещам кога ще ми се случи нещо лошо и когато се двоумя между 2 неща винаги избирам 1 от тях с мисълта че сигурно е грешното и така се оказва. Още много откачени неща ми се случват. И най-интересното е, че аз също рисувам и когато ми се случи единственото нещо, което ме успокоява е рисуването. Също не рисувам професионално, но дядо ми беше художник. КОгато бях по-малка той почина. След това го сънувах, викаше ме и ми повтаряше, че иска да ми даде нещо. В момента, в който стигнах до него, се събудих от този ден нататък започнах да рисувам без да се замислям, че може да има някаква връзка и постигам много големи успехи в това начинание. Също така знам кога някой ще почине. страшно много пъти ми се е случвало да видя някой и просто да видя човек и ме сполетява гадното чувство, че ще му се случи нещо и то се случва, дори веднъж ми се случи с един приятел на баща ми - малко по-голям от баща ми - тогава беше на максимум 40 г. Пак се почувствах така и след няколко дни почина от прегазването влак. Понякога стигам до параноя след толкова много неща, които ми се случват. Моля, ако има някой, който да ми помогне да си обясня какво става да ми пише, ще съм много благодарна и ви моля не си мислете, че се филмирам или си го излислям, наистина това много ме притеснява. Благодаря ви предварително!

Да, и аз се опитвам да го приема като дарба, но просто го правя без дори да се замисля. Просто докато наблюдавам нещо и някаква мисъл ми идва в главата, на която не обръщам особено внимание. и когато след малко се случи нещо, чак тогава се замислям. А това с хубавите неща и при мен се случва. Кажа си е, че ми е весело и все става нещо, което да ми влоши настроението, но при мен е и друго. Веднъж майка ми казваше, че трябва да пътуваме и после каза, че се отменя, а на мен ми се ходеше. Странното беше, че аз не се притесних от факта, че тя е казала, че няма да ходим. Точно в деня, преди който трябваше да тръгнем, тя и татко си промениха мнението. В момента, в който тръгнахме на път нещо ми стана, не бях весела и усещах, че нещо лошо ще се случи. Трябаше да стоим там 2 дни, но още същата вечер момчето, което беше с нас се разболя без симптоми и вдигна 40 градуса температура. Следващата вечер си бяхме у нас и отидохме да го закараме до болницата, а температурата по време на двучасовия път беше спаднала и му нямаше нищо. И най-неприятно ми е, че когато се опитах да споделя с баба или мама те даже не можаха да разберат какво им говоря и явно решиха, че си въобразявам. Единствено с най-добрата си приятелка съм говорила за това и тя ми повярва. Но просто има толкова много неща, които не мога сама да разтълкувам, защото винаги, когато ми се случи нещо, аз търся някъкъв подсмисъл. Приятелката ми каза, че ако е на мое място ще си "умре" от страх, но ако трябва да съм чесна, мисля че това не ме плаши - напротив, кара ме да се чувствам различна по някъкъв начин и че притежавам нещо, което повечето хора нямат. Просто искам да се науча да разбирам тези предувствия, за да знам какво означавам преди лошото нещо да се е случило.