Моите форумни постове

Абсурд.

Аз съм сънувала и по-долни неща, чак ме е срам да ги кажа и се радвам, като се събудя. Нямам желание за физически контакт с никой от тях, но се случва. Не знам защо така.

Звучи ми много объркано всичко, нямам идея какво значи, може да е просто плод на фантазията ти. Моите са много честа такива, особено както съм на едно място, изведнъж съм в съвсем друг град, пълна простотия на съзнанието ми. Охх, между другото, никога ама никога не съм сънувала дома ми (аз може да се каже, че живея в 2 различни града, защото съм студентка) не е това, което е в действителност! Май съм свикнала, че съзнанието ми си ги ражда едни, дето. :x:

Ами разбирам те. Баба ми почина преди около 4 месеца и . никой от семейството не я сънува толкова много колкото аз. Не знам на какво се дължи, но по-лошото беше, че я сънувах в негативна светлина, в смисъл, че се мъчеше да ни навреди на мен и на сестра ми, което е абсурдно, защото тя даваше мило и драго за нас, гледала ни е супер много (особено мен) като деца. Не знам на какво се дължи. Супер гадно ми беше, сега малко се поспряха тия сънища. Предполагам се дължи отчасти на загубата ни, защото сме загубили някой, който сме обичали. Само не ми е ясно защо сме го сънували в такава отрицателна светлина. :x:

По принцип съм съгласна, обаче аз имам фобия от насекоми, всякакви както и от влечуги и мерси, ама предпочитам да си остана със фобията и жива, отколкото да се мъча да се боря с нея и да получа инфаркт докато държа тарантула в ръката си. Но съм съгласна, че ако искаш да се пребориш можеш да го направиш. И аз сънувам, че когато стоя на ръба на висока сграда, губя всякакво чувство за равновесие и падам ... Живях на 13 тия етаж, честно, гледката е превъзходна, не ме е било страх или нещо, но ако трябва да стоя на ръба, пътник съм.

Абе не съм съгласна. Страхът си е страх! В зависимост колко си силен и здрав психически или физически смятам, че може да се бориш с него, стига да имаш желание да го преодолееш. Ти може да не ме караш да скачам от 13тия, което не означава, че ако стоя там и погледна надолу, без да имам всякаква предпазна стена или нещо такова, пак ще си падна. Всичко е в ума ми. Опасенията ми в случая се изравняват със самия ми страх! Смятам, че не всеки е способен да се бори със страховете и фобиите си. Аз не смятам, че имам фобия от високо, но пък знам със сигурност, че губя всякакво чувство за контрол и равновесие, ако знам, че няма нещо, което може да ме спаси, нещо (или някой), за което да се хвана. Въпрос на личностно разбиране е, приемам мнението ти, но не се съгласявам с него. Наясно съм, че аз сама преча да се преборя със страховете си, но пък това не ми е проблем на мен. Дори и да си обезопасен не е сигурно, че ще се решиш да се пребориш със страха. Това много зависи до самия човек. Iveve : Но съм съгласна, че ако искаш да се пребориш можеш да го направиш. И аз сънувам, че когато стоя на ръба на висока сграда, губя всякакво чувство за равновесие и падам. Живях на 13тия етаж, честно, гледката е превъзходна, не ме е било страх или нещо, но ако трябва да стоя на ръба, пътник съм. От кого зависи да се пребориш със собствените си страхове ? Не те карам да скачаш от 13-тия етаж, нито да скачаш от някой мост. Между страх и опасение разликата не е никак малка. При страховете няма реална опасност, както в твоя случай. Успех със сънищата.

Много остроумно няма що. Аз лично не смятам, че значи нещо кой знае какво. Между другото не знам дали си наясно, но по принцип сънуваме хора, които сме виждали. Няма значение дали по ТВ-то или сме ги срещали в действителност. Съзнанието не може да възпроизведе нова личност. За теб може и да е непознат, но си го виждала някъде. Иначе, мисля, че на всеки му се случва да сънува подобни неща. Дори да правиш секс насън с напълно непознат/а. Нормално е. Подсъзнанието понякога прави реалност желанията ни в действителността, но го пренася в сънищата.

Може да е някакъв вид дарба наистина, не знам. Но по-важното е, че не сънуваш негативи неща, които да стават реалност - като убийства, изнасилвания, свади, сбивания и каквото друго се сетиш. Не мисля, че има място за притеснение.

Съгласна съм. Аз няма да забравя, как имах едно лято, в което цялото лято аз не можех да заспя преди 6-7 сутринта. Това беше цялото лято, а заспях ли следваха многобройни кошмари. По принцип като дете бях безстрашна, нито от насекоми ме е било страх, нито от влечуги, нито от животни, абе май само от призраци си имах страх (въпреки, че не съм се сблъсквала лице в лице с тях, но и не горя от желание да ми се случи). Та, не знам точно как, откаде и какво съм преживяла, но в един момент настана един панически страх в мен. Всичко започна точно това лято. Аз не можех да влезна в стаята ми без да се огледам за паяци по стените и тавана. Имаше ли посмъртно нямаше да си легна, без да накарам някой да го(ги) убие. Беше станало като мания. Не знам на какво се дължеше. Спомням си много добре, как имаше някакъв паяк, а леля ми (бях в тях тогава) отказа да го убие, не помня защо. Не мигнах цяла нощ, не само това, но изпитвах панически страх, че ако си затворя очите, той ще ме полази. После същото лято баща ми направи голямата грешка да ми сподели как един негов колега както си спял и някаква малка хлебарка му влезнала в ухото и той едва не откачил, защото трябвало да иде до болницата през нощта, за да му я извадят, толкова навътре е била влезнала. И това да я усещаш, чувстваш как лази направо в мозъка ти, ужас! На мен само това ми липсваше, след този разказ спях завита през глава сигурно месеци. За някои е абсурдно, но е факт, фобията си е фобия. А по-лошото е, че когато спях, сънувах отново насекоми или влечуги (главно змии и гущери). На ясно бях, че всичко е заради фобията ми. Няма да забравя, че в поредната нощ, в която не спах, четох книга до 6 сутринта, после съм заспала към 7 (спокойна, защото вече беше светло и можех да вида всичко само като си отворя очите). Заспах и сънувах приятеля на сестра ми. Говорихме си, бяхме в леля ми отново и обстановката беше една старинна (типично за моите сънища, нищо не е както е в действителност що се отнася до сгради и обкражение). По едно време, усетих в съня си, адска болка в коленете и буквално се строполих на тях. В следващия миг виждам как приятеля на сестра ми ме гледа с един демоничен поглед (в смисъл с една мазна усмивка и ококорени очи, доволен от това, което е на път да направи) и в следващият миг го виждам как бута капака на една много голяма и много стара ракла или съндък, не знам точно. И в момента, в който пада капака от него излизат и почват да лазят навсякаде всякакви насекоми, милиони бяха, а аз бях на колене, точно до тоя съндък и не можех да помръдна. Единственото, което помня, беше че се скъсвах от крещене, истерично крещене от ужас, защото те вече почваха и по мен да ходят - паяци, стоножки, хлебарки, всякакви гадини. Беше един от най-най-ужасните ми сънища. Събудих се цялата мокра и седнала в леглото, с много учестено дишане и пулс. И сега сънувам пак насекоми и влечуги, но е по-рядко. Поне знам, че е защото те са ми фобия. Вгледай се в себе си и виж какво те плаши и от какво се страхуваш. И наистина не си го мисли, преди да си легнеш, защото шанса да го сънуваш се увеличава много! Grozdanov :Освен универсалните символи, описани в съновника, сънищата могат да бъдат тълкувани и чрез индивидуалните преживявания. Честите кошмарите и лошите сънища са признак на безпокойство и отразяват страховете, тревогите и проблемите, с които се опитваш да се справиш. Ако се повтарят, означава, че проблемът не е решен и си под силно психическо напрежение. Травми, които не са преодолени докрай, могат да те връщат към миналото подсъзнателно. Някои препоръчват да се описват сънищата, които не искаме да се повтарят – така преминават през съзнанието и ни помагат да ги осмислим. Когато се приготвяш за сън избягвай да мислиш за неприятни неща и се старай тялото ти да е максимално отпуснато. Лягай си с усмивка и увереност, че няма неразрешими задачи. Използвай релаксиращи техники и заспивай с мисълта, че че всичко, което предстои, е добро, а ако възникнат трудности, ще ги преодолееш много успешно. Медитирай или си повтаряй молитва за това, което искаш да постигнеш. Чай от мента или лайка, прясното мляко вечер помагат за отпускане на нервите, а късното ядене и цигарите не стимулират спокойния сън. Ако все пак не можеш да се отърсиш от мисълта за някой проблем преди лягане, си нахвърли на лист какви са възможните решения и начините за постигането им – това освобождава натрупаното напрежение. Не е препоръчително да гледаш вечер филми на ужасите или екшъни.

Съгласна съм! Не знам що за момче е този, но дори и да имате общи неща, щом не се чувстваш добре с него, значи мисля, че всичко е ясно. Не предавай сърцето си, а го следвай! Не се задоволявай с това, което имаш в момента, ако смяташ, че то (момчето) не е за теб! Хаджииванова :Здравей, моят съвет е да следваш сърцето си и интуицията, ако те ти кажат не, послушай ги, най - вероятно не е твоят човек. Човек чувства всичко още в началото, ако усетиш, нещо, което те възпира, значи има защо.

Любовта не идва, когато искаме, когато очакваме. Тя просто ни връхлита в един момент. Живота ме е научил, никога да не казвам никога.

Боже, това пък беше ни в клин, ни в ръкав! Искам да ти кажа, че работя много, но въпреки това сънувам уникални сънища, някои просто не мога да ги опиша, защото са толкова измислени, толкова измислени, че се чудя как е възможно да не мога да измисля дизайн (занимавам се със сайтове), но същевременно съзнанието ми ги ражда едни, където не знам как е възможно дори. Но съм съгласна, че не всичките ни сънища означават нещо. Предполагам и твоя сън не значи нищо конкретно, едва ли е от тези, които предсказват, силно се съмнявам да влезнете да се къпете в тоалетна чиния maria :Прекалено много филми гледаш момиче. Захвани се с нещо полезно. Човек когато е зает, няма много време за сънища. И не си мисли, че всеки сън означава нещо.

Може и да си права. Преди около 3 години една моя ужасно добра приятелка ми се разсърди и до ден днешен не знам защо. Познаваме се от 1ви клас, което е 16 години вече. Просто нещо съм й казала явно и това е. 2 години по-късно се видяхме на кафе, държеше се много студено към мен, бяхме и с други познати. Аз я питах какво става, защо ме игнорира и т.н., а тя ми каза, че съм я обидила, аз се учудих и я питах: "Как ?" А тя ме гледа и ми заявява: "Ами не знам, беше преди много време.." и аз за да не правим циркове, викам: "Добре, извинявай, не съм искала, не е било съзнателно. Сега добре ли сме? " И тя ми каза :"Да. Всичко е наред." Тръгваме ние, бяхме само двете, прегърнахме се, попитах я пак дали сме добре. Тя потвърди и каза, че няма да ме игнорира повече. Е, след това аз й писах, 2-3 пъти, тя нищо. Нито дума. Все пак разбирам от намеци. Не съм я потърсила от тогава. Една наша обща приятелка знае цялата истина, но явно не иска да се намесва, за това и стои настрана. А и аз не искам да я намесвам в това, дори аз не знам какво става, но ми е мъчно, толкова много години бяхме заедно, излизали сме, забавлявали сме се заедно и в един миг, всичко рухва, а дори не знаеш защо. Не знам, откакто не си говорим, много я сънувам, много! За това си мисля, че това, че не са ни изяснени отношенията връща съзнанието ми към нея. Не си го обяснявам и до ден днешен какво толкова съм казала или направила, та да се стигне до тук. Но смятам, че каквото и да е било, не е коректно от нейна страна, след такова приятелство, след толкова години дори да не ми даде шанс. Боли ме от всичко това. Мислиш си, че познаваш някой след толкова години, но очевидно не е така, хората се променят. maria :И да и не, да сънуваш един човек много пъти, означава че имаш нерешен проблем с него. Ако сте нещо скарани, може би това е знак да се сдобрите.

И на мен ми се е случвало, мисля, че от дете не съм сънувала, че съм летяла, а беше много приятно. Най-интересното е, че най-добрата ми приятелка все ми се подиграва за някакъв сън, който съм и разказала, как съм летяла на някакъв килим, а аз дори не помня.

Уоу, колко смесени отговори има. Някои са "Dead serious", други направо се подиграват. Не знам какво е това, което усещаш, но вярвам, че всеки минава през нещо такова рано или късно, на мен ми се е случвало да чувствам присъствие и да няма никой, но не го приех сериозно.

Съгласна съм! Не може да сме сами или това ще е чиста загуба на пространството. Вселената е прекалено голяма,а дори не знаем колко точно е голяма, но пък смеем да твърдим, че сме само ние на този свят. Знаете ли, мисля си, че е доста лицемерно - да вземем например вярващите хора. Някои от тях вярват в извънземни, други казват, че не вярват. Това си е чиста проява на лицемерие, защо ли ? Ами повечето от тези, които не вярват в тях казват, че не вярват защото не е доказано, че ги има (за което може много да се спори. друг е факта, че правителствата добре го прекриват за да не стане масова паника.) Но те не ги били виждали. Ами, извинявайте, но ако не вярвате в тях, защото не сте ги виждали, кажете ми кога видяхте Господ (Алах или както искате го наречете) ? Нелепо е според мен, мисля, че невярващите хора са просто ограничени, приемам възгледите им, защото всеки има право на мнение, но според мен просто са ограничени. Аз вярвам в Бог, но вярвам и че не сме сами.

На мен ми се е случвало, не мога да кажа, дали е нещо подобно или не, но като бях по-малка, не знам, може би 7-8 годишна. Помня, че се събудих, беше много неспокоен сън и се намирах по широчина на леглото. В началото бях просто сънена и не разбрах много какво става, но в следващия момент помня, че погледнах към вратата, а тя не се виждаше цялата от моя ъгъл, закриваше я гардераба и като погледнах имаше статуя - черна, половината беше скрита зад гардероба, другата половина беше подадена и се виждаше. Побърках се от страх, виках, но без глас, не знам как и защо. Разказах го на нашите, но разбира се никой не ми вярваше. Казаха, че е било само сън, а аз не мигнах повече след това и до ден днешен го помня. Случвали са ми се и други странни неща, които нямат рационално обяснение. Веднъж например, бях още в училище и през уикендите ходех винаги у леля ми, там бяха всичките ми приятели. Та прибрах се от училище в нас, нямаше никого, баба ми и дядо ми бяха отишли на селото им, майка и татко на работа, а сестра ми на училище и тя. Бях на 11-12 години. Помня, че влезнах за да си взема нещо за хапване, но като всяко дете и аз предпочитах сандвичите пред манджите, съответно дори не се доближих до котлона. Намерих бележка от майка ми какво да ям (манджата, която не докоснах ) и ми беше казала да не пускам кучето (имахме малко контериерче, което беше на втория етаж в къщата) и да заключа преди да отида в леля ми. Вечерта майка и татко дойдоха в леля ми и ми казаха, че когато дядо ми и баба ми са се върнали, намерили кучето вързано за синджира отвън. Също така лампите светели и някакъв боб в тенджера кипял на поразия. Аз им казах, че дори не съм докоснала котлона, защото нямаше какво да стопля, при положение, че си направих сандвич. Тогава се сетих за един момент, в който не обърнах внимание тогава, но когато си правих сандвич, бях с гръб към вратата, но по едно време чух как вратата леко се окрехва, обърнах се, но нямаше нищо и никой (поне видимо). И после се е случило всичко това. Само кучето знаеше как се е озовало там, кой го е изкарал и вързал. Той между другото щеше да се вхърли, ако беше непознат човек. Но дори и човек да е влизал, защо ще слага каквото и да било на котлона. Не знам, много неизвестни остнаха, не твърдя нищо, защото не знам какво реално се е случило, просто беше изключително странно.

Хахаха, ама ти не си ли свикнал вече с подобни изказвания ? Нали знаете, че хора, които не вярват винаги ще има, поне не и докато не го видят и усетят сами. Иначе на момичето, ухх, ами не знам какво да ти кажа мила, обаче, ако съм аз определено няма да седя сама, не знам наистина поне домашен любимец си вземи. Коте, те много усещат, ако има присъствие, ако ли не, поне ще ти е дружка. Иначе не знам. Гледам, че те съветват, че било нормално, че не си луда ... хубаво, ама нали знаете, че хората са с различна психика - някои може тотално да се побъркат ...