Моите форумни постове

Да сигурно се опитва да ти каже нещо според мен. И на мен понякога ми говори, понякога ме гледа и нищо не ми казва. И аз се ровя доста по този сайт за да намеря какво може да значи, но нищо не намирам и за това реших да питам. Но според мен трябва да значи нещо. Иди на гроба и най-добре.

Сега прочетох всичките ви истории и е много тъжно, когато загубиш близък човек. Аз моята баба когато почина беше (неделя), а в събота бях да ми направи косата една приятелка понеже щяхме да ходим на дискотека, но валеше доста силен дъжд. И аз реших, че ще отида да я видя в неделя за да не си разваля косата. Но на сутринта баща ми ме събуди плачейки и ми каза, че е починала. Аз в първия момент не можех да реагирам адекватно, защото никога до сега не ми се беше случвало да почине толкова близък човек. И си спомням когато отидох у тях ме беше страх и не исках да влизам при нея, но майка ми ми каза, че няма от какво да се страхувам, че тя въпреки всичко е моята баба, с която колкото и смешно да звучи сме вършели доста лудории. И когато влязох и я видях се вцепених за минута, но не исках да си ходя от стаята и вече. Исках да остана там до нея. Тя почина съвсем внезапно от инсулт. Първото нещо което няма да си простя, че не отидох в събота да я видя заради глупавата ми прическа и второто, че не я целунах по челото, само по ръцете. Беше ме толкова страх, че беше студена. Дано някога прости греховете ми. Моля се за това на Бог всеки път!! И първия път когато я сънувах, след като беше починала, бях в една тъмна стая, нищо нямаше и никои и в средата беше ковчега и на два стола сложен и все едно някаква светлина го огряваше. Аз се доближих и в този момент тя се изправи застана седнала и ми се усмихваше, а аз плачех и е питах защо не ме изчак преди да си отиде. Плачех плачех тя само се усмихваше и ме галеше. И след това ме целуна и пак си легна и заспа. Много беше тъжно.

Julie, аз също реших да споделя тази тема тук с цел някой, ако знае да разясни нещата. Но важното е, че наистина се подкрепяме и споделяме историите си. Това ми дава наистина сили, защото когато ти се случи нещо такова имаш чувството, че ти си единствения човек на земята, който изживява това нещо. Всеки човек изживява всичко по свой начин. Някои се затварят в себе си, потъват в скръб, а други съвсем хладнокръвно, но това не значи, че не обичат близкия си когото са загубили. На много места след смъртта на баба ми четох, че не бива да плачем, трябва да се радваме и най-вече да се молим, че душата е получила изцеление. Много ми е мъчно, наистина няма ден, в който да не мисля за нея, но от друга страна се радвам и вярвам, че сега тя е на едно много по добро място от тук с дядо двамата заедно. Държавата ни уморява старите хора. Ниските пенсии, скъпите лекарства. Особено баба ми имаше диабет, с 4 байпаса, един прекаран инфаркт, което въпреки всичко беше преди 10 години. Аз чак се учудвах каква енергия и жизненост има в нея. Шеташе постоянно насам натам. От друга страна недобронамерените хора, който стъжняваха живота и. Но както и да е да не задълбавам в подробности. Тя не беше обикновена баба, въпреки, че всеки от нас смята баба си за такава. Между нас имаше много силна връзка. За нея моята дума беше закон, който трябва да се изпълни на всяка цена, независимо какво ще и коства. Никога няма да забравя как е карах да ходи да ми взема бележки от лекар когато бягах от училище хаха.. Когато прекрачех прага на дома и знаех, че от там нататък няма никакви забрани. Доста пъти съм я наранявала. Но се надявам да ми е простила. Моля се и наистина вярвам с цялото си сърце, че един ден отново ще се видим. Де да имаше на небето телефон за да чуем гласовете на любимите си хора поне за минута, но единственето което ми остана от нея са снимките и спомените за прекрасните години прекарани с нея. Каквото и да кажа е напълно излишно. Нека почиват в мир нашите близки, да ни гледат и да ни пазят. Това е единственото, което искам.

Историята ти е доста трогателна и доста тъжна. Става ми болно и мъчно най-вече за старите хора, които са обречени на мъки в тази държава. Надявам се ние да живеем в по - добри времена и най-вече децата ни. Лошото понякога е, че осъзнаваме колко обичаме и ценим хората едва когато ги загубим. Това не означава, че не сме били до тях приживе, но все пак ние сме и по - млади и отделяме по - малко време за бабите и дядовците ни. Но наистина мога да кажа, че след смъртта и ( което не исках да бъде причина за промяната ми) аз се промених. Ценя времето, което прекарвам с близките си хора, опитвам се да бъда по - сдържана и спокойна спрямо тях. Хора, обичайте се и се уважавайте. Благодарете на Бог, че сме здрави и живи. Другото е просто подробност. Никой от нас няма да бъде завинаги тук. Никой не е и господар на утрешния ден и не знае какво може да стане. Нека бъдем малко по добри и човечни. Нека не нараняваме любимите си хора, няма да бъдем завинаги заедно. Обичайте се и се радвайте на всичко което ни заобикаля. Посрещайте деня си с усмивка и положителна нагласа, че днес може би ще бъдем по добре от вчера. Живеем един живот и нека да не го пропиляваме в злоба, егоизъм и омраза.

ArabianSoul оценявам жеста ти, че се опитваш да бъдеш полезен, но просто дългите ти коментари ме натоварват в един или друг вид, а смятам, че изобщо не са по темата, която аз съм публикувала. Така, че ще те помоля, ако си запознат с това, което аз съм питала, ако можеш да отговориш, ако не предпочитам да създадеш своя тема и там да разискваш тези въпроси. Извинявам се предварително, преди да си направиш прибързани изводи. Но това не е по темата, която аз зададох. Благодаря.

Alex много трогателно и тъжно. За жалост това са нещата от живота и няма сила която да ги спре да се развиват. Много е голяма болката, при загубата на някой близък човек, който те е отгледал, който толкова много те е обичал. Лошото е, че винаги оценяваме тези неща когато вече е късно. Жалко за неизречените думи, който не сме казали на хората приживе, жалко и за пропуснатите възможности. Остава една голяма празнина, която няма да може да бъде запълнена. Моята баба беше вдовица и живееше сама. И сега не искам да минавам през там, защото очаквам да я вида да се мотае из градината, очаквах да видя вратата винаги отворена както я оставяше, очаквах да видя живота и зеленината в къщата, очаквах да я видя седнала на стълбите и да се занимава с нещо, но уви. И точно тази гледка, която си представям в съзнанието си, този спомен, за това не искам да минавам, защото ми става адски болно при вида на къщата и днес. Искам да ви споделя и последния си сън. Не бях ходила доста време на гроба и. Деня преди задушница отидохме с майка ми на гроба да почистим и вечерта веднага я сънувах, а сигурно не я бях сънувала повече от 4 5 месеца може би и аз и казвам браво бабо, ти най-после се появи, защо те нямаше толкова много време?.. и тя ми отговори но и теб те нямаше да дойдеш и аз за това не идвах, пита ме как сам и тя ми каза че е добре до колкото си спомням и това беше. Много се радвам поне, че имах възможност да я видя поне в съня си и да чуя гласа и. За това направете това, което е необходимо днес, кажете на близките си колко ги обичате и държите на тях. Не отлагайте нещата за утре, защото аз отложих последната ми среща с баба ми за утре, а утре вече беше късно. Видях я, но тя вече не беше сред нас за жалост......