Анонимен
Новак
Ревността болест за добро или зло
Здравейте, четох доста по тази тема и в други форуми, така или иначе никой не се реши да ми отговори.... защото моят проблем с ревността не е сега - в момента на на нашата връзка, аз ревнувам от миналото му. Сигурно е много странно, всеки ще си каже, че каквото е било преди - било е, но за мен не е така. Някак вътрешно се изяждам когато си представям какво е било преди, когато е имал връзки с други жени. Знам за някои случки и когато си представя, че това нещо му се е случило с друга жена, не с мен, вътрешно нещо ме разкъсва, не мога да си намеря място, не мога да си представя как е било възможно това го направи... Започвам да си мисля с какво повече е са били тези жени от мен.. защото в нашата връзка съм всеотдайна и всичко съм и бих направила за него. Самият той ми го е казвал, че няма нещо, което да не съм правила за него. Винаги разговорите ни приключват със скандал, когато заговорим за това. Казва да престана да мисля за предишнш връзки и случки, но аз не мога да го направя. Всякаш нещо ме дърпа към миналото, да намирам информация за тези момичета/жени/, да видя как изглеждат, изобщо какви хора са. След като добия някакви впечатления, започвам да си представям какво са правили те двамата, как е било възможно да направи точно това, с точно този човек. Ето това ме кара да се чувствам много зле. Може би ще си помислите, че сякаш ми се иска той никога да не е имал минало, за да може аз де се чувствам спокойна. Не, просто не мога да преживея това, че друга жена го е докосвала и той й е отвръщал. Представям си как нещата, които правим заедно, ги е правил преди с някоя и друга и това страшно много ме товари, подтискам се, получавам комплекси, започвам да си мисля, че не съм достатъчно добра, красива, изобщо, че не го привличам. Сигурна съм, че това е някакъв вид форма на ревност и слава Богу, че тези момичета / жени/ не ги срещам в ежедневието, нито ги познавам, защото тогава не знам какво щеше да е . . . Искам да ви кажа, че той по никакъв начин не ме дразни с подобни неща, не ми говори за минали работи, нито ме е сравнявал с бившите си приятелки / партньорки/, ако си го е мислел - не знам, но не ми го е споделял. Разказвал ми е случки, които смятам че с този проблем, който имам е било по - добре да не ги знам, но любопитството ми е надделяло и съм го разпитвала. Към днешна дата, една година по -късно, дори да го питам, той няма да ми разкаже нищо, защото знае моята реакция каква ще е. Причината си е изцяло в мен и каквото и да ми каже той, аз отговарям с "добре" и от утре си е старата песен на нов глас. Ще се радвам да ми дадете съвет, защото хората, които ме познават смятат, че това са бели кахъри, както се казва. За мен това не е така, аз смятам, че това си доста сериозна форма на ревност. А Не ми се мисли, ако днес ми се случи как ще го преживея, след като не мога да преживея миналото му.
Благодаря предварително.