- 05.09.12 06:26#1vesi andonova
![vesi andonova]()
НовакРегистрация: 21.04.12Град: ДобричОтговори: -Ревността болест за добро или злоВсеки човек в определен момент от живота си е усещал парещото пробождане на ревността – когато се появява съперник/ца и заплашва да отнеме „неговото“. Тогава ни обзема страх, омраза към „натрапника“, самочувствието ни е смазано…
Какво е всъщност ревността, „добро“ или „зло“ е тя, от къде идва, какво стои в основата и?
Ревността съществува още в най-ранна възраст. Дори едно съвсем малко дете започва да ревнува, когато в семейството се появи друго дете.
Ако имате куче, сигурно сте забелязали как то ревнува, когато погалите друго куче.
В ревността се крие най-дълбокото желание да се чувстваме важни, ценени, специални, единствени, обичани. И когато се появи някой „съперник“, който би могъл да ни отнеме това усещане за важност, ние започваме да ревнуваме. Чувстваме се застрашени, страхуваме се, че ще загубим мястото си, което сме заемали до сега, страхуваме се, че ще престанем да бъдем значими и обичани и ще бъдем изтикани на заден план. Този страх предизвиква дори омраза, отмъстителност към този, който е „дошъл да отнеме нещо наше“.
Защото всъщност най-дълбокия стремеж , заложен у човека, е:
Желанието му да бъде ВАЖЕН
Важен за някого. И след нуждата ни от храна, вода и сън, е нуждата ни да бъдем важни, ценени, признати. Човекът до вас ви е давал това усещане, чувствали сте се сигурен, уверен, харесван, значим. Но изведнъж се появява другия и и това усещане рухва, образът ви на „най-добрия“ е застрашен…
Разбира се, когато на детето му се даде да разбере, че новият човек по никакъв начин не застрашава неговото място и че то продължава да бъде също толкова важно, специално и обичано, ревността изчезва.
Това е единия аспект на ревността. Друг нейн аспект е:
Липсата на самочувствие и увереност
Неуверените хора с ниско самочувствие са склонни към зависимост от другия и често развиват силна ревност. Започват да дебнат навсякъде партньора си, да го следят. Обсебват го до такава степен, че дори не биха желали той да си прекарва добре и да е щастлив, ако не e с тях. Започват да виждат въображаеми съперници и да търсят обяснение за абсурдни неща. Всичко това започва бавно да убива любовта…
Ревността тук произтича от страха – от загуба, от отхвърляне, от самотата и т. н, но в крайна сметка води точно до такива последици – раздяла.
Друг аспект на ревността е:
Чувството за притежание
Силно ревнивите хора приемат партньора си като лично свой, като своя вещ и не му оставят никаква свобода. Това дори може да достигне до болестно състояние. Такава ревност подтиска и отблъсква другия и го кара отчаяно да се бори за свободата си.
Никой не обича да ограничават личната му свобода, да го притискат, да го следят, постоянно да му търсят обяснение за дребни неща и да го третират като собственост.
От друга страна обаче, ако на нея/него изобщо не му пука за вас и не „трепва“, когато сте с друг/а, какво ще си кажете?
Най-вероятно:
„Щом изобщо не ме ревнува, значи не ме обича“
Всъщност ревността признак на любов ли е или напротив – е
доста далеч от нея? Къде се намира границата между „нормалната“ ревност и нездравословната, болестна, разяждаща ревност, която разрушава любовта?
Аз смятам, че любовта и ревността са две твърде различни, дори противоположни неща. Макар че често вървят ръка за ръка.
Ако ревността е в лека степен, може да бъде като „подправка“ към любовта, като разпалване на искрата… Прекрачи ли се обаче тънката граница, минава в другата крайност – започва да руши любовта.
Какво да направим , за не се измъчваме от ревност и да не позволим тя да разруши любовта ни?
Първо да не се обвиняваме, че изпитваме ревност, все пак
ревността е нормално чувство като всички други и се поражда от най-дълбокия стремеж на човек да бъде важен. Безмислено е да се обвинявате.
По-добре разберете откъде идва тя: от какво точно се страхувате, не ви ли липсва увереност в себе си, не разчитате ли прекалено другия да ви кара да се чувствате ценени и признати? А вие цените ли себе си? Бихте ли искали и към вас да се държат така, да ви нямат доверие и да ви следят? А може би вие нямате достатъчно доверие в себе си?
Когато си дадем сметка какво всъщност се крие в нашата
ревност, можем да си дадем това, което отчаяно търсим в другия. А именно:
- Да работим върху нашата увереност и самочувствие.
- Да изградим повече доверие в себе си.
- Да се ценим и обичаме, да си прощаваме и да се харесваме със всичките си недостатъци, да се грижим за себе си като за специален човек. Защото ако ние за себе си не сме специални, то как можем да очакваме че за другите ще сме? Всеки от нас е уникален и има качества и умения, които другите нямат, вижте ги и се гордейте с тях, защото те са вашата същност.
- Знайте, че никой и нищо не може да ви отнеме това, което по право е ваше. Ако е за вас, ще се върне, а ако не, значи не е трябвало.
Или казано по друг начин – ако обичаш някого, дай му свобода – ако той те обича истински, ще се върне при теб, ако не, значи никога не е бил твой.
Всъщност когато дадеш повече свобода на другия, можеш да разбереш дали наистина те обича. Защото когато той се чувства свободен, но отново се връща при теб, това доказва, че наистина те цени и обича.
- Знайте, че другият не е ваша собственост. Не можете да го накарате насила да ви обича и да бъде с вас. А и бихте ли искали той/тя да е с вас, само защото го/я притискате и манипулирате? Няма ли да се чувствате по-добре, когато знаете, че той/тя е с вас, защото просто го иска?
- Помнете, че ревността ви само ще отблъсне другия. Но ако все пак той/тя ви остави заради друг/а, значи може би е било за добро и се е случило, защото по-натам ви очаква нещо по-добро и истинско. Глупаво е да мислите, че омразата, отмъщението и сцените на ревност, ще върнат изгубената любов. И ако търсите отмъщение, помислете …любов ли изпитвате всъщност?
- Никой не може да знае колко ще продължи една връзка и единственото сигурно нещо в света е, че нищо не е сигурно. Но се насладете на този момент, когато любовта е тук и не търсете въображаеми съперници.
- Разбира се, когато все пак той/тя ви не удолетворява елементарните ви нужди от внимание и обич, може би трябва просто да затворите тази врата и да отворите друга…
Споделете какво е за вас ревността, ревниви ли сте и как се справяте с ревността си? Бихте ли споделили с другия, че го ревнувате?
А как реагирате, когато вас ви ревнуват?
Ще е интересно да споделите вашите възгледи.
ОтговорОтговор с цитат - 08.09.12 08:44#2емилия илиева
НовакРегистрация: Град: СофияОтговори: 24от: Ревността болест за добро или злоПрекрасно написана статия,толкова проникновено,задълбочено и всеобхватно за всичките причини,значения и аспекти на тази човешка емоция.Имам опит само с най-отблъскващия аспект и мисля,че това е болестно психично разстройство.Такъв човек не се поддава на никакви разговори,обяснения,аргументи или факти.Нито с партньора си,нито с безпристрастни трети лица.И да му обясняваш как се чувстваш и да си мълчиш е еднакво лошо и не можеш да избегнеш унищожителната буря.Накрая голямата любов и доверие започват да избледняват, да намаляват,докато настъпи болка,негодвание и отчуждение.Мисля,че това е едно нелечимо безумно състояние! ОтговорОтговор с цитат - 02.06.15 12:15#3Лилия СтефановаНовакРегистрация: 29.05.15Град: ПлевенОтговори: 1от: Ревността болест за добро или злоЗдравейте, четох доста по тази тема и в други форуми, така или иначе никой не се реши да ми отговори.... защото моят проблем с ревността не е сега - в момента на на нашата връзка, аз ревнувам от миналото му. Сигурно е много странно, всеки ще си каже, че каквото е било преди - било е, но за мен не е така. Някак вътрешно се изяждам когато си представям какво е било преди, когато е имал връзки с други жени. Знам за някои случки и когато си представя, че това нещо му се е случило с друга жена, не с мен, вътрешно нещо ме разкъсва, не мога да си намеря място, не мога да си представя как е било възможно това го направи... Започвам да си мисля с какво повече е са били тези жени от мен.. защото в нашата връзка съм всеотдайна и всичко съм и бих направила за него. Самият той ми го е казвал, че няма нещо, което да не съм правила за него. Винаги разговорите ни приключват със скандал, когато заговорим за това. Казва да престана да мисля за предишнш връзки и случки, но аз не мога да го направя. Всякаш нещо ме дърпа към миналото, да намирам информация за тези момичета/жени/, да видя как изглеждат, изобщо какви хора са. След като добия някакви впечатления, започвам да си представям какво са правили те двамата, как е било възможно да направи точно това, с точно този човек. Ето това ме кара да се чувствам много зле. Може би ще си помислите, че сякаш ми се иска той никога да не е имал минало, за да може аз де се чувствам спокойна. Не, просто не мога да преживея това, че друга жена го е докосвала и той й е отвръщал. Представям си как нещата, които правим заедно, ги е правил преди с някоя и друга и това страшно много ме товари, подтискам се, получавам комплекси, започвам да си мисля, че не съм достатъчно добра, красива, изобщо, че не го привличам. Сигурна съм, че това е някакъв вид форма на ревност и слава Богу, че тези момичета / жени/ не ги срещам в ежедневието, нито ги познавам, защото тогава не знам какво щеше да е . . . Искам да ви кажа, че той по никакъв начин не ме дразни с подобни неща, не ми говори за минали работи, нито ме е сравнявал с бившите си приятелки / партньорки/, ако си го е мислел - не знам, но не ми го е споделял. Разказвал ми е случки, които смятам че с този проблем, който имам е било по - добре да не ги знам, но любопитството ми е надделяло и съм го разпитвала. Към днешна дата, една година по -късно, дори да го питам, той няма да ми разкаже нищо, защото знае моята реакция каква ще е. Причината си е изцяло в мен и каквото и да ми каже той, аз отговарям с "добре" и от утре си е старата песен на нов глас. Ще се радвам да ми дадете съвет, защото хората, които ме познават смятат, че това са бели кахъри, както се казва. За мен това не е така, аз смятам, че това си доста сериозна форма на ревност. А Не ми се мисли, ако днес ми се случи как ще го преживея, след като не мога да преживея миналото му.
Благодаря предварително. ОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest