Моите форумни постове

Когато почина баща ми и започнах много да чета такава литература, в която се говореше за прераждане и живот на душите след смъртта. Та там четох, че прошката е изключително важна за една душа, за покоя и, за това как ще продължи вечността си. Един от професорите, които говорерха в книгите беша казал, че ако не простим на починал, задължително в следващ живот ще се срещнем отново. Това ми направи изключително впечатление, понеже дядо ми беше алкохолик, постоянните му алкохолни кризи и скандали вкъщи ми отнеха детството, въпреки че родителите ми винаги са се стремяли да ни предпазят от това, да не ставаме свидетели, но просто нямаше как да стане. Ние живеехме в една къща, а издеянията му се чуваха навсякъде. Постоянно мъкнеше с него стари леки жени и ги приютяваше под моя покрив. Та когато почина, аз бях единствената, която се радваше, че се е свършило. Дори сега, толкова години след като почина, гробовете им с баща ми са един до друг, но аз никога не го преливам в вино и не му паля свещ. Не мога да му простя, не го чувствам вътрешно, че мога. Не съм много сигурна, но почина преди 5-6 години, до сега съм го сънувала само 2 пъти, веднъж ме изплаши и втория път ми искаше вода., но така и не отидох на гробищата. Ако можеш прости на баща си за нещата, които са се случили и които ти е причинил, важно е за него.