Моите форумни постове

Здравей! Случайно попаднах на твоята история...Знам много добре как се чувстваш,но все пак недей да си мислиш,че живота ти няма смисъл и че съдбата ти е да си тъжна през целия си живот,а още повече недей да се отказваш от живота си,защото ще е много трудно за семейството ти да го понесе и ще им влезеш в още по-голяма тежест..Опитай се все пак да изградиш самочувствие в тези трудни за теб моменти (Знам,звучи невъзможно,но няма невъзможни неща в този свят и затова животът е уникално нещо и не се отказвай от него).Ти си още толкова млада.. На 22 годишна възраст трябва да мислиш какви хубави неща ти предстоят докато навършиш 30-35,а не да се самосъжаляваш ,но за това е виновно обществото,а не ти.Решението на проблема ти е да се запознаеш с нови хора и да излизаш по-често..Знам,депресиращо е да не намираш хора,с които да се почувстваш добре в компанията им,но повярвай ми ако го искаш достатъчно силно - ще стане.А за това,че се чувстваш самотна - според мен на всеки човек е писано да срещне голямата си (сериозна) любов,така че не се притеснявай и не губи надеждата за своя живот,защото умре ли тя - умира и той!