- 24.06.14 07:38#1Животът ми няма смисъл Здравейте, мили хора. Да започнем от там, че съм на 22 години, студентка трета година.Моята история е много трогателна и не издържам, ако не я споделя с някой. Значи аз съм от малко селце, където е голяма скука и вече имам чувството, че ще полудея. Искам да споделя с вас, че вече не издържам този товар, който нося всеки ден. Значи в последно време се чувствам много депресирана и самотна, нямам никого до мен, освен моето семейство, което много обичам. Но мисля, че вече съм им в тежест, все пак вече съм доста голяма и трябва да се ориентирам в някаква друга посока, наистина бих искала много да стане така, но до сега не се получава нищо. В последно време съм доста затворена в себе си, не излизам никъде, нямам никакви социални контакти, по цял ден си стоя в стаята и не мърдам от там и нямам никакво желание да се виждам с когото и да било. Всички мои познати на моята възраст си имат сериозни приятели и са почти всяка вечер на някъде, постоянно се отбелязват от някакви места във фейсбук, аз дори изтрих този клюкарски сайт, защото вече не издържах да гледам как всички се веселят и са щастливи със своите приятели. Повечето на моята възраст, дори вече се омъжиха и си имат и деца. Аз дори и когато излизах все още, никой не ме забелязваше, даже не ме и поглеждаха, затова не намирам никакъв смисъл да излизам, та аз дори толкова много се отдалечих от всички, че вече нямам и приятели и да искам да изляза, няма с кого. Аз съм като невидима статуя, която постоянно гледа другите как се забавляват и всички преминават, около нея без да я забелязват, че съществува. Имам чувството, че когато завърша, защото ми остава само още една последна година, ще се върна отново на село и ще започна работа в някой шивашки цех за 300лв, и така цял живот. Бих искала съдбата да ми се усмихне поне веднъж в този скапан живот и да ми се случи нещо различно, нещо много по-хубаво, и родителите ми да се гордеят с мен, защото те го заслужават, винаги са до мен и никога не съм била лишена от нищо, а сега да им се отблагодарявам по този начин, просто вече не издържам, вече не ми се живее, понякога се питам защо съм се родила. Искам всичко да беше съвсем различно и да имах съвсем различна съдба, най-вече да не бях сама, като някакво отритнато куче, не искам да говоря така за животните, защото много ги обичам, но просто така се изказах. Искаше ми се вече да имах сериозен приятел, и другата година, като завърша да започна да работя на хубаво място и нашите да бъдат спокойни, а аз да бях щастлива, но уви. Това вече няма как да се случи, вече е прекалено късно за всичко, ще си остана стара мома, най-много ми е тежко, че моите родители няма да могат да се радват на внуци, като останалите и те ще се срамуват от мен, наистина ми е много тежко, най-много заради тях. Вече съм много стара и никой няма да ме погледне и няма да иска да бъде с мен. Моята съдба вече е написана, а тя е да бъда:
цял живот тъжна, депресирана, самотна и разочарована от самата себе си, че не съм направила на времето, каквото е трябвало, за да не бъде сега така. Наистина ми е много тежко за това и вече не издържам, не искам да живея повече, просто не намирам никакъв смисъл, но единствено съм още тук, заради тях, защото не искам да страдат след това родителите ми, ако направя някаква глупост. Може би, ще трябва да се примиря със съдбата си и вече да започна да проумявам, че моят живот ще бъде такъв еднообразен, скучен и самотен. Просто вече, няма на къде.
Благодаря за отделеното време, ако въобще някой ще прочете или е прочел моята история от живота ми.ОтговорОтговор с цитат - 29.06.14 05:55#2от: Животът ми няма смисъл Щом си се родила, значи има за какво.Ако ти е скучна обстановката
промени я.Търси за себеси най-правилното решение, без да се страхуваш, :kiss:
че ще сгрешиш и че може да се наложи да понесеш последствията.Успех. ОтговорОтговор с цитат - 30.06.14 02:40#3от: Животът ми няма смисъл Здравей!
Случайно попаднах на твоята история...Знам много добре как се чувстваш,но все пак недей да си мислиш,че живота ти няма смисъл и че съдбата ти е да си тъжна през целия си живот,а още повече недей да се отказваш от живота си,защото ще е много трудно за семейството ти да го понесе и ще им влезеш в още по-голяма тежест..Опитай се все пак да изградиш самочувствие в тези трудни за теб моменти (Знам,звучи невъзможно,но няма невъзможни неща в този свят и затова животът е уникално нещо и не се отказвай от него).Ти си още толкова млада.. На 22 годишна възраст трябва да мислиш какви хубави неща ти предстоят докато навършиш 30-35,а не да се самосъжаляваш ,но за това е виновно обществото,а не ти.Решението на проблема ти е да се запознаеш с нови хора и да излизаш по-често..Знам,депресиращо е да не намираш хора,с които да се почувстваш добре в компанията им,но повярвай ми ако го искаш достатъчно силно - ще стане.А за това,че се чувстваш самотна - според мен на всеки човек е писано да срещне голямата си (сериозна) любов,така че не се притеснявай и не губи надеждата за своя живот,защото умре ли тя - умира и той! ОтговорОтговор с цитат - 30.06.14 07:51#4от: Животът ми няма смисъл Blagodarq za hubavite dumi. Do posledno shte se opitwam da se borq, naistina nqma da se predm tolkova lesno.ОтговорОтговор с цитат
- 01.07.14 05:30#5от: Животът ми няма смисъл В никакъв случай не си стара,трябва да мислиш положително,така можеш да с мяташ ако вече си на 70 г. и животът ти реално е минал така,не трябва да стоиш сама,все ще има хора с който да се чувстваш добре,излизай,направи нещо различно с външния си вид,промени се,но най-вече мисленето си ,трябва да вярваш ,че ще бъдеш щастлива,представяй си разни хубави неща и ги осъществявай ,иначе няма да стане...ОтговорОтговор с цитат
- 01.07.14 06:10#6от: Животът ми няма смисъл И моето положение е подобно, обаче аз вместо да имам много приятели предпочитам да имам 1 приятелка която да ме намира красив, мил ... няма значение. Моя начин да се успокоя е като ходя на покрива на блока, вземам една тетрадка и химикал и пиша до Бог, моля го да ми помогне и така нататък(понеже ме е срам да го моля на глас). И аз съм зле физически психически но твоята история звучи адски тъжна. Ходя на покрива към 5:30 сутринта, вижда се луната която ми напомня на момичето ми мечта, има вятърче... приятно е и няма кой да те притеснява. Никой не ходи там и можеш да мислиш на спокойствие.ОтговорОтговор с цитат
- 20.08.14 05:40#7от: Животът ми няма смисъл всички се раждаме сами и умираме такива.истинско щастие обаче е да намериш точния човек за тебОтговорОтговор с цитат
- 19.07.15 03:58#8от: Животът ми няма смисъл Първо, тази тема е обида за всички хора, които наистина имат проблеми.
Цитирам Тайнствена - "моят живот ще бъде такъв еднообразен, скучен и самотен." - Че какво по хубаво от това?
Второ и последно - В отговор не само на авторката на темата.Щастие ли търсите? Това ли е целта на живота ви?Ами ако щастието ви приспи и разруши, а злото ви пробуди?Ако скръбта и страданията ви направят по-разумни, по-мъдри...
Живи и здравиОтговорОтговор с цитат
Facebook
Любими
Twitter
Pinterest