Те живеят сред нас. Говорят като нас и почти изглеждат като нас – но не са хора. Дали митовете, които сте чували в детството си са на път да се превърнат в съвсем реални кошмари? Има ли истина в преданията за девойката, която се омъжила за змей, с които изобилства българския фолклор?
Рептилите не са просто влечуги. Те са една от най-древните и приспособими форми на живот на Земята. Именно така са просъществували и еволюирали в продължение на милиони години, паралелно с еволюцията на бозайниците. Но в един момент, в далечното минало пътищата на двата вида са се пресекли и се е образувал нов вид – на хората-влечуги.
Хората-влечуги живеят скрито сред нас. Въпреки изразените външни физически белези, възпитани в дух на толерантност обществото се старае да не обръща внимание на някои от издайническите им външни белези като, по-малки или напълно липсващи ушни миди, липсата на окосмяване, свръх чувствителност към промяната на атмосферното налягане или на влажността на въздуха.
Има различни теории за произхода на хората-рептили. Част от учените смятат, че те са хибриден вид между бозайниците, от които произлизат първобитните хора и оцелелите от катаклизъм динозаври. Според тях, този хибриден вид се е развивал еволюционно паралелно с човешкия. В опит да се защити от набезите на по-развитите първобитни предци на съвременните хора, рептилните хибриди са усъвършенствали мимикрията.
Подобно на много други животински видове те са се научили да се сливат с околната среда, променяйки се така че да не могат да бъдат забелязани. Моделът, който копират е човешкия. Те имитират външния ни вид, поведението ни, формите и действията ни, защото само така могат да съществуват незабелязани сред нас.
Редките документирани разкази на очевидци на рептилоидните хуманоиди внасят известна яснота по въпроса. Анализа на описанията на съществата, показва на експертите, че подобно на човешките раси и при рептилите се наблюдават различия във външния вид.
Съществуват три вида човекоподобни влечуги. Това са рептило-хуманоидни хибриди, Крилати рептилоидни същества и Сиви извънземни рептилоидни хибриди. Размерите на влечугите варират от 1.70 до 2.70 метра. Те се отличават с атлетично телосложение и леко кафеникав до тъмнозелен цвят и люспеста кожа.
И докато крилатите рептилоидни същества и сивите извънземни рептилоиди предпочитат да държат съществуването си в тайна и рядко влизат в контакт с хората, то рептило-хуманоидните хибриди свободно се движат между нас и общуват с нас.
Ако са верни преданията за дракони и змейове, които съществуват във фолклора по цял свят влечугите се чифтосват с хора от хилядолетия и създават поколение, което има ДНК характеристиките и на двата вида.
Първите сведения за подобни хибридни форми се срещат в книгата на д-р Малачи Йорк „Свещените плочки“. Там се разказва за племето на Догоните от Мали, които са преки потомци на древните египтяни и рептилоидни извънземни рептили от Сириус. Именно тези хибриди са изградили древните египетски пирамиди.
Фолклорни сведения за рептилни хибриди се срещат и в преданията на племената от Западна Африка. Там се разказва за богоподобни същества, т.нар. „Номо“, които обитават редките оазиси и живеят във водата, имат люспеста опашка и гигантски размери и понякога се съвокупляват с местните жени.
