Sanovnik.bg»Статии»Мистерии»Какво става след 40 дни от смъртта

Какво става след 40 дни от смъртта

Rosi StoyanovaRosi Stoyanova
Администратор
763110
Какво става след 40 дни от смъртта

Смъртта е неизбежният завършек на живота. Няма човек, който да не се интересува какво се случва след като умре, има ли живот, къде отива душата му.

Вярва се, че след като напусне мъртвото тяло душата успява да запази за известно време личностните качества на починалия човек. Запазват се и всички роднински връзки, които са съществували през земния живот.

Това се получава, защото в продължение на първите четиридесет дни се запазва материалната сила и енергия, която съхранява състоянието на личността. В течение на тези дни, докато се разпадне жизнената сила душата на починалия се намира близо до роднините. Тя вижда и чува всичко, което роднините и правят, как тъжат и оплакват мъртвия си човек.

След изтичането на тези четиридесет дни материалната жизнена сила на мъртвия се разпада и изчезва.

Когато отмине всичко това душата се концентрира в малката светеща точка, която вижда. Тази точка придобива по-големи или по-малки размери, взависимост от духовното развитие на човека.

Пред душата се разкриват спомените за всички предишни нейни превъплъщения. Тя преминава през състоянията на тези личности и се изкачва в ниво на индивидуалност.

Пороците се изтриват от паметта, но нечистите наслоявания ще предизвикват страдания. Душата ще изпитва тежест и постоянен изгарящ срам, защото ще осъзнае добре своите грешки. В това състояние вътрешността на душата е открита за наблюдение от всички, които се намират в подобно положение. Душите знаят всичко една за друга.

Най-големи страдания ще изпитва онази душа, която е била най-силно привързана към плътските потребности и изкушения. Тези желания се запазват, а възможността за удовлетворяването им е невъзможна.

Намирането на ново човешко тяло понякога отнема дълго време. Душите се движат навсякъде по земното кълбо и са способни мигновено да се преместят от една точка до друга. Те виждат и чуват всичко, но не могат да направят абсолютно нищо.

Ако душите са запазили способността си да се развиват ще чакат за нова плът. В противен случай обаче те отиват в рая, а отпадналите – в ада.

(Превод от анлийски)

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

4.1
544
438
311
212
10
Дай твоята оценка:

Коментари (96)

Изпрати
Бо
Бо
23.08.2013 11:44
Всичко това са пълни глупости,като дойде смъртта просто те няма -като загасен телевизор...
2
4
Мaрия
Мaрия
19.08.2013 17:37
Привет на всички,аз вярвам, че има живот след смъртта.
Ето какво казва Библията . Екл.12>7 "И се върне пръстта в земята както е била и духът се върне при Бога,Който го е дал. Екл.9>5 "Защото живите поне знаят, че ще умрат,но мъртвите не знаят нищо "

0
0
margi
margi
19.08.2013 03:08
Здравейте,аз не вярвам особено за съществуването на живот след смъртта,но с течение на обстоятелствата съм склонна да вярвам доста.Живея в Италия,от година имам син,който кръстихме на баща ми Петър,той много се радваше и чакаше с нетърпение да се приберем през август.Но уви,единствената му мечта не се сбъдна,почина внезапно сега през юли.Тръгнахме с колата,на ферибота и през Гърция.Баща ми беше музикант и работеше като заварчик в Тец Марица Изток 2 и преживе на шега казваше,че иска да го изпратим с музика,когато почине,Та,на път през Гърция отбихме в едно селце до един бар ресторант да поискам топла вода за млякото на малкия.Влизаме вътре и.......ни посреща оркестър,който свиреше и пееше страхотно,за момент изпитах чувство за грях.Та ние отивахме на погребение,на баща ми,но тогава си спомних неговото шегувито желание,което се превръщаше в реалност.Потеглихме за Бг. минахме границата на Кулата трудно,тъй като нямахме паспорт за малкия,а само легализирана фото от общината,гръцките митничари само това чакаха,за да изкарат по некое евро.Пуснаха ни,беше вече полунощ а и бяхме уморени,отбихме насред пустоща,опънахме седалките отворихме вратите и точно преди да заспим.....музика!Носеше се на вълни,ту силно,ту по-слабо,затворихме вратите и потеглихме.Просто нещо ни подсещаше ,че няма време и трябва да побързаме.Потеглихме отново ,но след около 2 часа мъжа ми започна да заспива на волана,та ние не бяхме спали от два дена,спряхме и отпочинахме около час,след което се наложи аз да шофирам.Нямах сили,очите ми се пълниха със сълзи,но не можех да спирам,чакаха ни около 500 километра до дома.Беше вече около 9 сутринта,по новата магистрала,близо до Чирпан,когато нещо под колата изтряска,гърнето се счупи,но продължихме въпреки гърменето,молейки се да не срещнем някоя по-сериозна дупка и да се откачи всичко.В следствие на това,стрелката на горивото започна да пада по-бързо,а от Чирпан до Карнобат няма бензиностания.Пътувайки видяхме табела за такава на 15 кил. в дясно и точно на самата отбивка, с големи букви пишеше също............тец Марица Изток 2(мястото,където тате работи 20 год.).Заредихме на бензиностанцията и се помолихме на работника да потърси някой свободен механик,точно в неделя,та да ни оправи гърнето, минаваше 10,а в един на обед беше погребението.Точно след пет минути пристигна механика, като пътувайки до канала ни каза,че току що сложил въдиците си в колата.И там ,пред вратата на гаража,стояхме и гледахме аз,сестра ми,и мъжа ми огнените пръски и как този млад заварчик умело заваря счупеното гърне.Тогава вече си казах,че тате е с нас и ,че това е той,този,който ни помага и следва през целия дълъг път.Попитах съпруга ми дали не полудявам,дали не си правя грешни асоциации,но и той се просълзи и каза,че наистина татко е с нас и че всичко води до него.Благодарихме на механика,споделихме и с него,а той каза,че неговия починал баща е родом от нашия край...........Пристигнахме час и половина преди погребението,помолих баща си за прошка,за дето не успяхме да го запознаем на живо с единствения му внук.Но знам вътрешно,че ми е простил,защото усетихме неговата помощ и неговата сила.Нямам никакви познания за съществуването на друг живот след смъртта,не сам се интересувала за четива с такава тема.Дълбоко се съмнявам че всичко,което се случи са съвкупности от случайности,като че ли нещо все ни спираше,после ни поощряваше,едва ли е просто случайност и то всичко в онзи тежък и тъжен ден
5
0
deoo
deoo
15.08.2013 15:33
Много неща не знаем за този свят.Нека да не се правим на много знаещи и да се опитаме да разбираме нашата, такива каквито са.Ако това беше вярно, нямаше да ги има хилядите случайни на прераждане,или случаите със духове. Те какво са ?А се знае,че има духове на много стотици години.Те какво са измислица или реалност. Кое е доказал, колко са измеренията във Вселената, както и дали има паралелни светове.Не може ли да се допусне,че след напускане на физическото тяло,душата не започва да живее, под някаква друга форма. Нима може да се допусне, ние да живеем на Земята само в разстояние на тия примерно 80 години?Това не е ли някакво разхищение от страна на така да го наречем на Всевишния?Толкова ли е нужно хората да се раждат, изучават и след това край? До колкото ми е известно, живота е безкраен.известно Колкото и парадоксално да ни звучи.Ами нека да се замислим, как медиумите и различни гадатели, пророчици влизат в контакт със мъртвите , или ги виждат .Не са малко случаите, когато баба Ванга е разказвал,че тя вижда до се бе си мъртъвците.И че разговаряла с тях.А ко се замислим например има различни радио вълни, но ние не ги виждаме и усещаме.Но това не означава,че те не съществуват.
2
0
Dodo
Dodo
13.08.2013 22:05
Нима всички вие,които коментирате сте преживяли смъртта?
2
1
az
az
11.08.2013 05:03
Не знам как сте способни да вярвате на такива неща. Знам, че на някои хора много им се иска да има живот след смъртта, аз вярвам, че такова нещо няма - просто когато човек умре, той спира да съществува и от него не остава нищо освен спомените в съзнанието на другите. И това е напълно обяснимо - човекът представлява един много сложен компютър, който когато изгори, не може повече да съществува под каквато и да е форма ;)
2
4
Дали
Дали
12.12.2013 17:46
Прчетох всичко до тук, и ЗА и ПРОТИВ задгробния живот. Аз искам да разкажа нещо което е в полза на "ЗА" Моя вуйчо почина от рак. Той беше бивш военен,абсолютен атеист. Не вярваше в нищо, не влизаше в църква. Аз го гледах през цялото време до последния му час, до края той беше в пълно съзнание.Четири дни пред да умре забелязах че броеше нещо на ум и на пръсти. Попитах го какво брой а той ме попита " Кой ден сме днес" Казах - вторник на което той ми отговори " В събота ще умра" Отново го попитах - кой ти каза, а той - "Ами онзи човек там в ъгъла" и гледаше нагоре в единия ъгъл на стаята. Казах - там няма никой,... как така да няма, ти не виждаш ли човека с брадата. До него е моята майка, баща ми каза той и ме чакат. Казаха да се науча да правя супа защото много обичат и отдавна не са яли....тогава аз го попитах - Виждаш ли там моята сестра, баба ми, дядо ми...Не, каза той. Те са на друго място. Тук са само моите роднини. Наистина той почина в събота и в неделя го погребахме. Това ме накара да вярвам, че наистина има нещо. Той беше човек стъпил здраво на земята и не беше възможно да говори тези неща ако не ги вижда наистина. Ако беше вярващ щях да помисля, че си внушава нещо. Преди да умре ме помоли в ковчега да сложа платно което някога майка му е тъкала, за да може да го познае, тъй като тя е починала когато той е бил малко дете.
4
1
Аз
Аз
28.11.2013 13:16
Много ще се радвам някой ден да се видим в сервиза за компютри да видим колко е изпушило твоето дъно и харда
3
4
нина
нина
09.08.2013 18:59
Здравейте синът ми се обеси преди 7 месеца и аз много искам да го сънувам и да го попитам защо но не съм го сънувала въобще защо е така и дали някой знае как да се свържа с него и дали е възможно
0
0
Аз
Аз
28.11.2013 13:30
Нина , много съжалявам за загубата , която преживяваш и няма да ти даде мира вероятно никога ..Искрено ти съчувствам и бих искала да те окуража по някакъв начин , но за жалост за такива неща .. няма утеха ... Ти самата можеш само да направиш първи стъпки към вярата отново..С моите скромни познания , които имам ще те огорча ,но ще споделя с теб,че онова , което знам е ,че на самоубийците не им дават нищо , защото това е най-големия грях , който човек може да извърши... За всичко друго има време и може да се поиска прошка , но за отнемането на живота си душите страдат много на онзи свят,защото никой няма право да прекъсва сам живота си , а когато го стори вече няма време да поиска прошка , защото е мъртъв..Съжалявам .. Вярвай в Бог и се моли за сина си ..
3
1
Веселин
Веселин
20.07.2013 22:57
Привет на всички, пиша ви продължение и допълнрние, защото линковете не се изписват тук, но има алтернативно решение, ето това което можете да поставите в гугъла и да гледате нещо което е истинско - Пътешествие в свръхестественото - Роджър Морно - 1 част

Роджър Морно - Пътешествие в свръхестественото 2 част
Това са за два отделни линка, този път дано вече хората да го гледат и да разберат пълната истина за този свят ! Успех !!!
1
1