Хазната на цар Иван Шишман също е обект на дългогодишни търсения от иманярите. Известно е, че българският цар не е дал нито едно голямо сражение на турските войски и впоследствие е бил пленен. За това, къде и как е скрита съкровищницата на тогавашната ни държава обаче няма никакво сведение. Някои историци твърдят, че по онова време страната ни е била в голям упадък и е възможно никакви богатства да не е имало. От друга страна, колкото и да е беден един царски двор, в него все е имало ценни предмети и накити предавани по наследство. Трети предполагат, че турците са взели всичко ценно от Иван Шишман.
Една версия пък гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била откарана с волски каруци до Черепишките скали. Там, в една от пещерите, било скрито съкровището на последния български цар. След като укрили ценностите царските хора затрупали входа на пещерата с големи камъни и скални отломъци. После всички те загинали в различни битки у нас и в Румъния и тайната останала скрита. Не е ясно, как тази легенда е стигнала до наши дни, но стари иманяри твърдят, че е родена още преди столетие.
Друга легенда ни праща в района край Симеоновград. Там са руините на римската крепост Костанция, току на възвишението Хисар. Останали са зидове дебели по 2-3 метра. Преди години, когато тук започнали разкопки, били открити подземни тунели, които опасвали крепостта като лабиринт. Според познавачи тук отсядали последните римски императори. В тайните подземия те криели богатствата си, заграбени от различни народи. Под ударите на варварите обаче крепостта не устояла и паднала. Римляните се изтеглили, много от тях били избити. Съкровищата обаче останали под крепостта.
Подобни легенди разказват за различни съкровища заровени от римляните край днешния Тополовград. Едни били на самия връх Вишеград, други - под стените на древната крепост Палеокастро, на около 2 км западно от града.
Възбуждащи страстите са неоткритите и до днес иманета на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и др. Край Плевен, до моста на р. Вит, където се е предал Осман паша с войската си през Руско-турската освободителна война. Легендите разказват, че пашата скрил парите и ценностите на огромната си армия, за да не попаднат в руски ръце. Десетки иманяри са си пробвали късмета в този район, но освен някоя калъчка, ръждасяли щитове и оловни куршуми от онези времена друго не открили.
