Американски учен доказва, че мозъкът при африканците е по-слабо развит. Новата теория на американски учен разбуни научните среди в САЩ и Европа, но доводите му изглеждат научно издържани.
Наскоро Брус Лан, професор по генетика от Университета в Чикаго, представи пред научната общественост резултатите от свой ДНК-анализ, според чието тълкуване при едни хора се наблюдават признаци за бърза еволюция на мозъка, а при други такива липсват.
Този извод провокира нови горещи спорове за връзката между расата и интелекта, в които за пореден път се преплитат научният подход и чисто психологически елементи.
В своето изследване проф. Лан твърди, че генетичните изменения през последните няколко хиляди години са обвързани с размера на мозъка и нивото на интелекта и публикува карти, показващи, че тези изменения са широко разпространени в Европа, Азия и двете Америки, но не и в Африка на юг от Сахара.
Още през 1994 г. други двама психолози изказват мнението, че ниските показатели на афроамериканците в тестовете за интелигентност имат генетичен компонент и не са само следствие от социалните фактори.
Днес 37-годишният Лан твърди, че не си е поставял предварително за цел да свърже расата с интелекта и да стигне до подобни резултати, но научните данни показват, че при някои човешки популации гените на интелекта могат да бъдат по-добри, отколкото при други.
Интересите на Ланг са свързани именно с човешкия мозък. Въпреки че ДНК на шимпанзето и човека съвпада на около 96%, мозъкът на хомо сапиенс е 4 пъти по-голям. Затова много учени смятат за логично да се търси пропорционална зависимост между размера на мозъка и интелигентността.
Групата на Лан се е съсредоточила върху изследване ролята на 2 гена – АSPM и микроцефалина, свързани с размера на мозъка. Хора с дефекти, на който и да е от тези гени се раждат с 3 по-малък мозък от нормалния.
Статистическият анализ на моделите на ДНК показва, че новите мутации на всеки от двата гена бързо са се разпространявали в някои човешки популации и очевидно са им давали предимства пред другите. Такива мутации обаче се срещат по-често извън пределите на Африка.
Според проф. Лан една от мутациите, възникнала преди около 40 хиляди години, по време съвпада с първите рисунки, намерени в пещери както в Западна Европа, така и в Сахарска Африка.
Друга мутация, срещаща се често в Близкия изток и Европа, е на възраст 5.8 хиляди години, т.е. съвпада с появата и развитието на градската цивилизация и писмеността.
Според изнесените данни, нито една от тези вариации не е разпространена в Африка на юг от Сахара и затова се прави изводът, че някои групи изостават от другите. Учените от водещ генетически център в Кеймбридж са провели повторен анализ на данните и са заявили, че са готови да признаят извода на Лан относно еволюцията на гените.
