На 1 януари, Васильовден, празнуват всички, които носят името Васил, Василка, Веселин, Веселина, Василена, Весела. Християнският празник е познат още като Василица и Сурваки из някои краища на България.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател. Той е един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес.
Свети Василий Велики се родил около 330 година преди Новата ера в град Кесария, Мала Азия. Живял по времето на християнския император Константин, Василий извършил през живота си много добри дела и положил основите на благотворителната християнска дейност. Бил наречен Велик още приживе заради благите си дела. Предвидил дена на своята смърт, тъй като бил надарен с пророческа сила.
На днешния ден върху празничната трапеза трябва да поставите петел. От трапезата на Бъдни вечер тя се отличава с блажните ястия. Приготвя се баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки. Всяка от тях се нарича на домашните животни, за здраве, за къщата, за богатство...
На Васильовден се яде и свинско. Свинското месо се принася и кади. След вечеря събират трохите от масата и ги хвърлят в огъня и наричат: Хайде да се ражда вино, жито, коприна, тютюн.
Васильовден е свързан с повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди. Ако ядките на орехите са здрави и едри, здрави ще бъдат и всички в семейството.
Ако по време на вечерята някой кихне, е на добро. На кихналия се кръщава първото родило се животно. Около огъня пък се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината.
Васильовден е известен и с обичая сурвакане. Още преди зазоряване децата със сурвачки от дрянови пръчки, украсени с пуканки, цветни конци и ошав, тръгват от къща на къща и извършват обреда. Удрят леко по гърба и нареждан пожеланията си за здраве и берекет. Понякога се сурвакат и животни за плодородие.
Коментари