Откакто човекът се е осъзнал като личност и е започнал да различава и именува чувствата, които изпитва, той не спира да търси определение за смисъла на живота си. Неизменно тези търсения го водят до връзката между битието и щастието.
Научните теоретици вече са дефинирали понятието щастие. Отнасят го към емоционалните състояния. Определят го като чувство, което не е строго фиксирано, а се движи между отделни взаимно свързани емоции като задоволството, преминаващо в по-горната си степен - блаженството и прекомерната радост, които назоваваме с термина щастие. Животът е във възход и добива смисъл.
С това основополагащо чувство е свързан целият ни живот, затова различни религиозни учения, както и науки като философия, психология, етика и други също се занимават с разглеждането му. Като естетическа категория е разработено в античната философска наука, определяща го за най-висше благо. Обект е на религиозни учения като християнството, което пък го поставя в основата на връзката на човека с Бога.
С този важен въпрос от нашето общо житие се занимава и Петър Дънов, философът, основал учение, известно като Бяло братство. Неговите многобройни последователи по света са наричани дъновисти.
Според Дънов щастието настъпва, когато душа и ум у човека са напълно пробудени и са в пълен синхрон помежду си.
Как разбира Дънов пробудения ум и пробудената душа?
Според Учителя душата може да се пробуди само като се развива и повдига на по-високо ниво. Развитието става чрез любов и мъдрост, които ще пропуснат в душата всички други добродетели. Пробудената душа се познава по това, че си припомня цялото знание, което е вложено в нея.
Пробуденият ум е този, който е открил силите, които спят дълбоко в него и ги е разработил така, че те са станали градивен материал в него.
Събудените ум и душа по съвсем естествен начин се свързват помежду си, за да работят за духовното израстване на човека. Това ще доведе пък до състоянието на щастие у него.
Има случаи, когато човек има буден ум, но спяща душа и обратно. Тогава той приема нещата едностранчиво, не може да ги разбере в тяхната дълбочина. Вижда ги само вътрешно или само външно. За да се спаси от противоречията, му е нужно да ги разбира както с ум, така и с душа. Външно и вътрешно.
Тогава на преден план излиза интуицията. Тя му помага да превъзмогване слабостите. Умът и душата могат заедно да премахнат пречките, които поставя всяка слабост и да постигнат всичко. Тогава се възцарява щастието.
