Ниагарският водопад съществува от поне 12 000 години, а митовете и легендите, свързани с него, са многобройни. Но една от тях продължава да се разказва и до ден днешен.
Легендата разказва за младата девойка Лелавала, чийто любим починал в битка. Мъката и била толкова голяма, че тя решила да отнеме собствения си живот и затова взела кану и се спуснала по страшния водопад.
Гребяла към стъмноспускащите се води и не се страхувала от смъртта. Когато стигнала ръба на водопада, не се поколебала, а се спуснала надолу, готова да се пресели в Отвъдното.
Но не умяла, защото богът на гръмотевиците Хено протегнал ръката си и я спасил. Фолклорните митове вярват, че Ниагарският водопад е убежище за Хено и неговото семейство. Затова е дадено името Ниагара, което се превежда гръмотевична вода.
След като спасил Лелавала от смъртта, Хено помолил най-големия си син да се погрижи за раните ѝ. Двамата се влюбили и Лелавала се съгласила да живее под водата.
Но след време племето и семейството започнали да ѝ липсват. Тя все по-често се интересувала дали може да се върне на повърхността и да види близките си за последен път.
Не след дълго ѝ се отдала възможност, тъй като Хено предупредил сина и снаха си, че във водите на Ниагара плува опасна змия. Тя отравяла водата и убивала хората. Трябвало някои да предупреди хората да не пият от водата, докато змията не бъде убита.
Лелавала се съгласила да посети племето си и им разказала за опасността, която го дебне. Но когато си тръгвала от селото и отново се потопила в Ниагара, змията я последвала. Лелавала я отвела право в дома на Хено, но богът на гръмотевиците успял да надвие чудовището и да спаси семейството си.
Тази история има различни вариации и според някои Лелавала не се е спуснала доброволно в Ниагара, а е била човешко жертвопринoшение за бога на гръмотевиците. Но все още не е ясно къде свършва измислицата и къде започва истината в тази легенда и дали Лелавала наистина е съществувала.
