Евдемонията е термин, използван още от Древна Гърция и въведен в психологията от Карл Густав Юнг. Това правило ни казва, че за да бъдем по-осъзнати, трябва да се свържем със своя личен демон.
И под демон се има предвид онези негативни емоции, които хората потискат, защото ги правят нещастни. Това са гневът, страхът, тревогите и чувството за вина, заради които се чувстваме зле и предпочитаме да не изпитваме.
Евдемонията обаче ни казва да се свържем с този вътрешен демон и да го извадим на бял свят, защото той представя истинските ни ценности и ако го потискаме, ще сме два пъти по-нещастни.
Разберете какво ви казват негативните емоции и погледнете под повърхността на тези пориви. Гневът например казва, че трябва да се защитите, страхът – да опитате нещо ново, а вината показва, че е крайно време да приемете себе си, вместо да се стремите да бъдете съвършения робот.
В книгата си Душевен код Юнг ни напомня колко е важно човек да отстоява личните си вярвания и да използва емоциите си като ориентир за това колко ги спазва.
Ако вярвате, че заслужавате нещо повече от работата, на която сте, или във връзката си, негативните събития и емоции ще са постоянни, за да ви покажат, че трябва да поемете в различна посока от тази, която следвате в момента.
Демоните ни са потенциал да разкрием творческите си способности, да изградите ярка индивидуалност и здравословно самочувствие, знаейки, че не сме перфектни, но има с какво да се гордеем.
В трудовете на Аристотел това интегриране на тъмната ни страна е описано като най-висша степен на мъдрост. Тези емоции могат да ни мотивират, да ни дават идеи и да изострят интуицията ни.
Но ако се стремим да живеем подреден живот, в който всичко е предвидимо, спокойно, сигурно и без крайни емоции, ще спрем развитието си и няма да познаваме дори малка част от възможностите и уменията, на които сме способни.
