Гениите спят наполовина от останалите хора

Една трета от живота на човека преминава в сън, твърдят американски учени. И това не е най-лошата част. Колко сън е нужен на един човек?

Отговорът на този въпрос е лесен: зависи си от човека. Наполеон е спял по 3-4 часа на денонощие, Лев Толстой - по 5-6, също толкова сън бил нужен на Томас Едисон.

А на Алберт Айнщайн не му стигали и 9 часа през нощта. Гениалният физик не изпускал възможността да си дремне и следобед. Впрочем така постъпвал и президентът Джон Кенеди, неведнъж казвал, че дължи успеха си именно на следобедния сън.

По принцип хората, които спят по-малко, са по-активни. Именно по количеството сън често може да се определи геният, защото при спящите по-малко часове коефициентът на интелигентност е по-висок.

Истина е обаче и това, че хората, които спят по-малко от 6 часа на денонощие, умират млади един и половина пъти по-често от останалите.

Затова не завиждайте на Наполеон: той спечелил много битки, но така и до края на дните си не можал поне веднъж хубавичко да се наспи.

Макар и малко, обаче гениите все пак спят. А когато го правят, те виждат насън неща, които понякога остават записани със златни страници в историята на човечеството.

Менделеев видял периодичната си таблица насън. На Едисон му се присънила електрическата крушка. На Карл Гаус - законът за индукцията, на Нилс Бор - моделът на атома, на Александър Флеминг - формулата на пеницилина.

Алберт Айнщайн насън, при това изпълнен с кошмари, видял взаимната връзка между пространство и време. Сънят се дели на две основни части - фаза на бързи движения на очите и фаза на бавни движения на очите.

При първата от тях човек вижда различни неща насън, дори може да запомни съдържанието на сънищата си. Това обаче не е достатъчно.

След събуждане сънищата трябва да бъдат записани, защото те могат да доведат до велики открития, или най-малкото да ни предскажат бъдещето.