Френският крал Луи XIV, известен и като Кралят-Слънце, бил голям почитател на литературата и живописта, а при неговото управление изкуствата са в своя разцвет. Но това, което е малко известно, е, че любимият на народа крал имал таен брак с една от своите метреси.
Франсоаз д'Обиние пристига във Версай, за да бъде гувернантка на кралските наследници и бързо спечелила вниманието на Луи, въпреки че подкрепяла хугенотите, а не католиците.
Твърди се, че тя е успява да промени разточителните навици в двореца, ограничавайки пищните балове, а това ѝ спечелило редица врагове в аристократичните среди.
След смъртта на съпругата ми Мария Тереза, кралят твърдял, че няма да се ожени повторно, но поддържал многобройни връзки.
За съдбата на най-известната му любовница Франсоаз д'Обиние се носили различни легенди, които се разпространявали от ухо на ухо във Версай.
Франсоаз в родена в затвор, след като родителите ѝ са осъдени от кардинал Ришельо и изпратени в тъмница. Въпреки че здравето на момичето не е било в отлично състояние, тя успява да оцелее.
Опекуните ѝ обаче нямали никакво желание да се грижат за нея и когато е на 16 години я омъжват за природния поет Пол Скарон. Той бил познат като веселяк, понеже често устройвал събития в дома си, на които присъствали хора от артистичните среди по това време.
Но животът с този веселяк съвсем не е бил като приказка за неговата съпруга. Той страдал от ревматоиден артрит и се наложило Франсоаз да му бъде едно временни медицинска сестра, секретарка и прислужница.
Само след няколко години брачен живот Скорон умира и завещава на съпругата си само няколко листа със стихове. Предвкусвайки живота в нищета обаче, късметът на Франсоаз отново ѝ се усмихва.
Тя се сприятелява с популярната метреса мадам де Монтеспан. Мадам ходатайства за нея и така Фронасоаз става гувернантка на кралските наследници.
Когато я видял за първи път, Луи я сметнал за доста непривлекателно, но не спрял да търси компанията ѝ. Двамата говорили за литература и живопис, но за плътски удоволствия не можело да става и дума, понеже от начало гувернантката заявила, че няма да му бъде любовница.
След две години на постоянно ухажване променила мнението си и се превърнала в най-популярната метреса във френската история.
Луи ѝ дал титлата маркиза Ментнон и позволението да се разпорежда от негово име в кралския двор. Сред аристократите тя станала известна като Черната кралица, понеже орязала честотата на забавленията.
Това никак не притеснило краля и той я подкрепил и в отварянето на девически пансион, където възпитавали младите дами в християнски ценности и култура.
Тъй като Луи нямало как да пристъпи дадената пред обществото дума да не сключва втори брак, говори се, че се оженил за Франсоаз на тайна сватба.
След смъртта на краля тя се посвещава на обучението на девойките в пансиона, издигнат по нейна инициатива, и въпреки че е била известна като кралска метреса, си спечелила уважение до смъртта си.
