Лекарската професия е единствената, без която животът е немислим, но за разлика от повечето доктори, британецът Джоел Салинас е лекарят, който може напълно да усети физическата и емоционалната ви болка.
Салинас е бил студент в медицинския университет, когато за първи път вижда умиращ човек.
Един от колегите му правеше компреси, а аз усещах компресите върху своите гърди, все едно това се случваше с моето тяло. Докато този човек умираше пред очите ми, аз усещах, че потъвам в безкрайността. Веднага изтичах до тоалетната и повърнах, споделя младият лекар пред CNN.
Днес той е невролог в болницата Massachusetts General Hospital и всеки ден изживява отново и отново усещанията, които изпитал, щом видял за първи път умиращ човек.
Джоел Салинас страда от огледална тактилна синестезия – неврологично заболяване, което засяга един на всеки 100 души. То кара болните да съпреживяват емоционалните и физически усещания на хората около себе си.
Това е повреда в мозъка ми, която мога да усетя върху цялото си тяло. Например, ако се борите за глътка въздух, и аз ще усещам, че трябва да се боря. Ако имате пристъп на паника и аз ще имам пристъп на паника, обяснява докторът.
Огледалната тактилна синестезия се приема за най-висшата форма на емпатия. По принцип хората със синестезия могат да съчувстват на околните и да бъдат радар за емоциите около себе си, но при огледалната тактилна синестезия тази дарба е много по-изострена.
Още като дете Джоел е усещал, че е по-различен от останалите, а когато е бил в гимназията и ставал свидетел на побой, усещал юмруците върху своето собствено тяло.
Но едва през първата си година от обучението си по медицина разбира какво е заболяването. Когато узнава, че страда от огледална тактилна синестезия, той е още по-мотивиран да стане лекар.
Мисля, че съм истински късметлия. Познавам жена, която страда от същото заболяване и живее като отшелник. Има и други хора като мен, които се изолират, защото всеки път, щом срещнат човек усещат пълната палитра на неговите емоции.
До неотдавна Салинас е лекувал жена с церебрална парализа, която не можела да говори. Тя се държала агресивно към сестрата и отказвала да приема лекарствата си.
Влязох в стаята ѝ и веднага усетих, че ми е трудно да дишам. Раменните ми мускули се свиваха нагоре и надолу, което от клинична гледна точка означава затруднено дишане.
Веднага назначих образна диагностика и се оказа, че пациентката има съсиреци на кръвта в белите дробове.
Смятам, че емпатията е от най-голямо значение при грижата за пациентите и тъй като аз ставам част от техните болки и страдание, те се чувстват по-малко сами. А това означава много за напредъка на медицината, казва още лекарят феномен.
Коментари