Не можеш да докоснеш свободата на съзнанието ми, е написал драматургът Джон Милтън през далечната 1634 година. Сега обаче, 400 години по-късно, с технологичния напредък, който роди машини, можещи да четат човешките мисли, неприкосновеността на съзнанието ни вече е застрашена.
Наскоро по повода Съюза на европейските биомедици призова чрез специален доклад за създаването на нови закони за човешките права, които да гарантират, че хората ще са защитени от машините, включително и техните конгнитивни права и правото им на психическа неприкосновеност.
Последните три години бяха изключително динамични в създаването на конгнитивни биотехнологии. Вече е факт машина, която може да покаже на хората какви са техните политически пристрастия – леви или десни. Създадена е и машина, която казва със 70% точност предварително намислени от човек числа.
Отделно от това Фейсбук наскоро разкри, че работи върху подобна технология, която да чете мислите на хората, за да могат те да пишат само като мислят. Няколко медицински изследвания вече успяха да свържат част от мозъка на парализиран човек с компютър, за да му позволят да стимулира мускулите в ръката си и да може да се движи и да се храни.
Такива устройства обаче дават плашеща възможност за злоупотреби. Този факт силно тревожи академичните среди. Вече се чуват предупреждения за възможно мозъчно хакване и опасни злоупотреби с медицинската невротехнология. Тези съображения изискват предефиниране на идеята за психическата цялост.
Предлагаме в отговор на възникващите невротехнологични възможности правото на психическа цялост не само да гарантира защита от психични заболявания или травматични наранявания, но също така и от неразрешени прониквания в психическото благоденствие на дадено лице, постигнато чрез използването на невротехнологията, особено ако подобни прониквания водят до физическо или умствено увреждане на потребителя на невротехнологията, се казва в разпространения от биомедиците доклад.
Невронната технология вече достигна до точка, в която може да се обсъжда легитимността й в наказателния съд, например като инструмент за оценка на престъпността, отговорност или дори риск от повторно извършване на престъпление, заяви съавторът на доклада и академик в юридическото училище в университета в Цюрих професор Роберто Андорно.
Потребителските компании използват изображения на мозъка за невромаркетинг. Съществуват и инструменти като мозъчни декодери, които могат да превърнат данните от мозъчното изображение в изображения, текст или звук. Всичко това би могло да представлява заплаха за личната свобода, добавя още той.
Коментари