Каквото и да се каже за таланта на Винсент ван Гог, ще е малко. Но заедно с голямата дарба е получил и много изпитания в живота си, които е преживявал трудно заради дълбоката си емоционалност.
Личността му е белязана от самото му раждане. Появил се на бял свят на 30 март 1853 г. Точно на същата дата една година по-рано се родило и починало първото дете на семейството. То също носело името Винсент ван Гог през няколкочасовия си живот. Това съвпадение преследвало художника и цял живот го карало да се съмнява в собствената си идентичност. Единственият човек, който винаги го е разбирал и му помагал, бил малкият му брат Тео ван Гог.
Множество съвременни психиатри не спират да спорят за психичните заболявания, от които страдал художникът, и се опитват да му поставят диагноза. От ранното му детство се смята, че е страдал от аутизъм. Според думите на сестра му бил необщителен, ходел с наведена глава, сякаш затворен в свой собствен свят.
Някои от диагнозите са твърде смели като шизофрения или сифилис, например. Много по-реални са заболяванията, които имат ясни симптоми като биполярно разстройство - настроенията му се сменяли рязко от една крайност в друга. Друг белег на тази болест е постоянното използване яркожълт цвят в картините.
Хиперграфията е друго заболяване, от което страдал. Характеризира се с болезнено чувство на ранимост, което се облекчава само с постоянно писане или рисуване, както е в неговия случай. Все пак Винсент е един от най-продуктивните художници, познати на човечеството. Често изпадал в депресия и получавал халюцинации (по негови собствени признания).
Безспорен факт е, тежкият му характер, който след прекомерна употреба на алкохол ставал нетърпим. Но по-интересен факт е, че той самият усещал, че поведението му не е нормално и се страхувал дали ще успее да го контролира. В писмо до брат си Тео, Винсент пише: Надявам се, че това са само творчески кризи и ще отшумят.
Най-известната трагедия в живота му е отрязаното му ухо на 23.12.1888 г. По последни проучвания Винсент е отрязал цялото си ухо, а не част от него. Това доказват бележките на лекуващият го лекар д-р Феликс Рей. В записките дори има рисунки докъде е отрязано ухото.
Разкри се и личността на жената, на която е подарил ухото си. Тя не е била проститутка, както се твърдеше, а девойка, която чистела публичния дом и търговските помещения в района. Казвала се Рашел и имала голям белег на ръката си, причинен от ухапване от куче. Когато ѝ занесъл ухото си, увито в кърпа, ѝ казал: Вземи го. Може да ти е от полза. Направил го, защото по този начин си мислил, че ѝ помага като дава част от себе си, за да запълни нейния белег.
Именно тя е човекът, който изпратил полиция и лекари в дома му и така спасила живота му. Тъй като по това време му гостувал художникът Пол Гоген и двамата имали нетърпими скандали, той е смятан за главния виновник за отрязаното ухо. Версиите са от скандал между двама хомосексуални любовници, до това, че Гоген отсякъл ухото с шпага. Според последни данни Пол е напуснал къщата на Винсент преди инцидента и отишъл на хотел, защото не можели да останат повече под един покрив.
На другия ден, след като разбрал за случилото се, писал на Тео, че брат му е отведен в лудница. А виновникът за кризата е именно писмо, пратено от Тео сутринта преди инцидента. В него той разказва на брат си за годежа си. В този момент Винсент почувствал, че губи своя изповедник, благодетел и най-близък човек. Затова изгубил всяка причина да живее. Тогава още не знаел, че снаха му Йохана ще го обича, колкото и брат му, и ще го подкрепя безусловно.
Последното разкритие е за смъртта му, години наред смятана за самоубийство. Ван Гог умира на 29 юли 1890 г. Това бил един от най-спокойните периоди в живота му. Бил излязъл от клиниката, рисувал. Бил заобиколен от грижите на брат си снаха си. Имал и новороден племенник, кръстен на него. Както се вижда липсва причина за самоубийство.
Според старите версии за мотив се смята трудното финансово положение на Тео и страхът на Винсент, че му е в тежест. Затова се прострелял. Според последни данни е невъзможно човек да сгъне тялото си, така че да се простреля сам по начина, по който е прострелян. Смята се, че е бил убит от човек, с който имал конфликт. Все пак всички знаят, че е имал много врагове.
Вината за собствената му смърт е, че докато е изтичала кръвта му, не се е опитал да се превърже и да я спре. Сякаш е бил уморен от всичко. Последните му думи са: Тъгата ще продължи вечно и са казани на ухото на брат му.
За съжаление Тео е надживял Винсент само с няколко месеца. След смъртта му Йохана ги погребва един до друг и посажда бръшлян, който обхваща двата гроба и расте буен и зелен и до днес..
