На Земята има три суровини, които хората използват в неограничени количества. Това са вода, въздух и пясък. Последната от тях е на път да свърши – нещо, което може да се окаже катастрофално за човечеството.
Модерните градове се градят основно от пясък. Всяка сграда, апартамент, офис, магазин – всички те са издигнати от бетон, чиято основна съставка е пясъкът. Той е и във всеки сантиметър асфалт, който свързва тези сгради. Пясъкът е това, което прави модерния живот възможен. И, съвсем логично, днес е на път да свърши.
Причината за изчерпването на суровината е прирастът на населението. Градовете се разрастват най-вече в развиващите се страни. Населението нараства всяка година, а все по-голям процент от него се мести да живее в града. Данните са категорични - от 1950 година градското население по света е набъбнало от 746 милиона на 3.9 милиарда.
През 2012-та година светът е използвал бетон, колкото да построи стена с височина и дебелина 27 метра около екватора. Това са данни на ООН, отчетени по програмата за защита на околната среда. За периода 2011-2013-та Китай е използвал в пъти повече цимент, отколкото САЩ за целия 20-и век.
Хората са свикнали да извличат от земята невиждани количества пясък. Като че ли никой до момента не се е замислял, че този ресурс не е неограничен. Дори да вземем предвид пустините, малцина са наясно, че пясъкът там ерозира и всъщност е негоден за строителство. Този, който ни е нужен, се извлича от речните дъна, воднистите райони и плажовете.
Индустрията по извличане на пясък е оценена на 70 милиарда. В нея влизат всички – от мултинационалните компании с тежки машини до селяните с лопати и кофи. Сухоземните източници почти на всички места са изчерпани и днес предприемачите са се обърнали към морето. Това е за сметка на природата.
Индия е една от страните, в които извличането на пясък носи най-мащабни вреди. Там суровината се извлича от реките, което води до унищожаването на екосистеми и смъртта на безброй риби и птици. Друг подобен пример е Индонезия, където над две дузини малки острови са изчезнали от 2005 години до днес заради добива на пясък. Виетнамските миньори са унищожили стотици хиляди акри гори, само и само да се доберат до песъчливата почва под тях. Мостовете в Либерия и Нигерия са подкопани по същата причина. Кораловите рифове в Кения са унищожени, а Санфранциския залив ерозира.
Освен пряко на природата добивът на пясък води и до човешки жертви. В Саудитска Арабия, Южна Африка и Гамбия смъртоносните инциденти са ежедневие. В Индия и Индонезия всеки активист и служител на правителството, който се опита да се противопостави на черния пазар, бива убиван. В развитите страни подобни неща не се случват, но не се знае какво ще стане, когато настане истинска криза за пясък.
Един от недостатъците на пясъка е, че е много тежък и скъп за транспортиране. Забраната на добива в района ви ще оскъпи крайния продукт многократно. Така, ако цената на бетона за строежа на следващата сграда стане двойна, това пряко ще се отрази на икономиката. Изчислено е също така, че ако дистанцията за транспорт на пясък и чакъл се удвои от 25 на 50 мили, камионите ще горят около 50 милиона галона повече дизел всяка година. Това ще увеличи както трафика, така и замърсяването в световен мащаб.
40 милиарда тона годишно са нужни на човечеството, за да поддържа досегашният си стандарт. Никое от алтернативните вещества не може да замести подобно огромно количество. На света има седем милиарда души, които искат да живеят в офиси, да работят в офиси и да се разхождат из молове. Ако не намерим алтернатива на пясъка, скоро ще останем без всички тези екстри. За пореден път на човечеството ще му се наложи да разбере по трудния начин, че планетата не разполагала с безгранични запаси.
Изход от ситуация е пестенето, рециклирането, търсенето на алтернативи и по-практичната употреба на ресурсите. Вече го правим в някои сфери, така че е време сега да го приложим и за пясъка.
Коментари