Картата на османския адмирал Пири Рейс от 1513-та година обръща представите ни за човешката история. Тя е поредното доказателство, че разбирането ни за собственото ни минало е крайно непълно.
Данните, които имаме до момента, ясно показват, че цивилизацията ни не е достатъчно стара, нито достатъчно развита, за да създаде много от мистериозните монолитни и археологически чудеса по света. Има много доказателства, че на земята са съществували интелигентни и цивилизовани култури много преди сведенията от 4 000 години преди Христа за първите цивилизации от Близкия изток. Едно от тях е картата на света, съставена от турския адмирал Пири Рейс през 1513 година.
Картографирането, тази комплексна дейност, която изисква високо ниво на цивилизованост, по официални данни възниква около 1000 г. пр. Хр по времето на Вавилон. В същото време /отново според познанията/ Антарктика е открита през 1820 година от руска експедиция. Ледената шапка на континента е на 34-45 милиона години. Това означава, че Антарктида няма как да се появи на карта преди 1820-та и задължително трябва да е със своята ледена покривка.
На османската карта обаче нещата са твърде различни. Картограф и военен адмирал, Пири Рейс изобразява Западна Африка, Източния бряг на Южна Америка и Северния бряг на Антарктика. Едно от забележителните неща в неговата карта са детайлите от бреговата линия на Антарктика (страната на царица Мауд). На нея континентът е покрит с растителност.
Пръв с този парадокс се заема професорът по история Чарлс Хапгууд. В картата той намира потвърждение на собствената си геоложка теория, според която части от Антарктика може да са останали незаледени чак до 4000 г. пр. Хр. През 1953-та година той издава книга по този въпрос, за която дори Алберт Айнщайн смята, че е автентична и твърде интересно по отношения на историята на земната повърхност.
Информацията на картата се определя като мистериозна. Нейният създател пише, че данните в нея са взети от други, по-стари карти. Според Хапгууд е твърде вероятно те да са копирани и прерисувани преди разрушаването на Библиотеката на Александрия в Египет. Със загубата ѝ човечеството губи цялата литература и познание, събирани до онзи момент.
Хипотезата предполага, че в далечното минало е съществувала високо технологично развита цивилизация, която е можела да стигне до Антарктика. Тя е разполагала с технологията да разграфи света и да прави карти във времето преди формирането на ледената шапка. Въпреки че това е едно сериозно отклонение от представите ни за древна история, може да се окаже истината. В подкрепа на това е и следващият факт.
За да установи дали картата е достоверна, през 1960-та Хапгууд решава да се обърне кум ВВС на САЩ. Военните познават реалността на Антактида под леда заради сеизмичните тестове, които провеждали там. Професорът ги пита дали формата на континента и бреговата линия в картата на Пири Рейс се препокриват. Оказва се, че географските детайли и сеизмичния профил съвпадат отчетливо. Военните изразяват своето недоумение как подобна карта може да бъде създадена с предполагаеми географски познания през 1513-та.
Ако теорията се окаже достоверна, то това означава, че между 13 000 г. пр. Хр. и 6 000 г. пр. Хр. Антарктика се е намирала по-близо до екватора и е имала климат, подобен на този в най-южните части на Южна Америка. Според професора катаклизъм, засегнал цялата литосфера на земята, е причинил едновременното движение на всички континенти до настоящата им позиция. Това е в пълен противовес на общоприетото обяснение на теорията за тектоничните плочи.
