Животинското царство е пълно със създания, които имат изключително (по човешки мерки) чалнат цвят на очите, като се започне от горските бухали със зашеметяващите им златни очи, мине се през някои котки с ярко зелени и жълти очи и се стигне до някои видове кучета, които имат оранжев цвят. Защо тогава хората не се раждат с такива цветове на очите?
Всъщност повечето офталмолози твърдят, че очите с тези невероятни цветове не са чак толкова различни от човешките. Когато хората говорят за цвета на очите, те всъщност гледат цвета на ириса – пръстен от мускули (известен и като сфинктер) в окото. Ако ирисът съдържа много меланин или пигмент, тогава окото ще е кафяво. Когато количеството на меланин е понижено, цветът на ириса в зависимост от степента на понижението ще е съответно лешников, зелен или син.
Цветът на животинските очи се влияе също от меланина, като при тях е много по-наситен. Като цяло ирисите при животните имат един и същ цвят, с няколко вариации в зависимост от съдържанието на веществото. Така по тази логика оранжевият цвят всъщност е кехлибар, а златистият цвят е вариант на кафяво.
Единственият очен цвят, който е изключение, е червеният. Той не се включва в цветовата скала. Често срещано погрешно схващане е, че лицата, които са албиноси, имат червени очи. В действителност техните ириси нямат пигменти, тъй като генът, който контролира производството на меланин, е напълно изключено от албинизма. Вместо това червеният цвят идва от кръвоносните съдове, които поддържат ириса.
Рядко е, но може да се случи, човек да има виолетови очи. Това според офталмолозите е възможно, когато човек с изключително сини ириси има видими червени кръвоносни съдове в очите. Така, когато синьо и червено се смесят, се получава лилаво.
Също така цветът на очите може да се промени, когато очите на човека се разширяват или свиват. Когато едно око е разширено, ирисът се компресира и изглеждат по-тъмен, защото пигментът е натъпкан в по-малка площ.
