Хематитът е един от онези дарове на Земята, които имат своята скрита сила и енергия. Благодарение на нея с тези ценни камъни човек може да се предпази от множество опасни заболявания. Известен като камък на магьосниците в миналото, хематитът се ползва основно за усилване на връзката със земята и защита от лоши енергии.
Камъкът дава усещане за сила, но също така и за спокойствие и сигурност. Той носи със себе си кураж, търпение и жизнена сила. Важно негово качество е, че продължителното му носене подобрява паметта, творческата мисъл и ни помага да се фокусираме.
Тъй като се е вярвало, че хематитът носи със себе си неуязвимост, често от него са се правели предпазващи амулети, а американските индианци са мажели телата си с хематитен прах, за да се предпазват в битка.
В народната медицина хематитния прах се е ползвал като кръвотворно средство при пациенти, загубили много кръв. Смята се, че камъкът подобрява кръвообращението и пречистването на кръвопотока от вредни елементи и лоша енергия. С хематита се разваля най-страшната магия – кръвната, тази, която се прехвърля от поколение на поколение.
Хематитът намира приложение и в съвременната медицина, като широко се използва в медицински препарати, повишаващи хемоглобина. Помага при болести от рода на анемията. Подсилва бъбреците и помага за възстановяване на тъканите. Камъкът предпазва и от редица сърдечни заболявания, защото спомага за отпушване на кръвоносните съдове. Не по-малко полезно негово средство е и способността му да лекува неспокойствие и безсъние.
Освен директно влияние върху кръвта, отдавна се знае, че камъкът помага за по-бързото възстановяване на порезните рани, като ускорява възстановяването на кръвта, особено при размествания на гръбначните прешлени и фрактури. Именно поради тази причина камъкът е бил на висока почит сред древните воини, които лекували с него многобройните си рани.
Смята се също така, че хематитът помага при полови и нервни разстройства и стрес, лекува гнева и благоприятства спокойствието, а също и че лекува болести на черния дроб, бъбреците и панкреаса.
Коментари