В края на XIX в при разкопки на територията на Месопотамия били отрити руините на много древни градове, за чието съществуване се споменава в Библията. Археолозите се натъкнали на останките от Ерида, Вавилон, Акада, Лагаш и др.
Едни от най-ценните находки обаче били множество глинени плочки, изпълнени с древната шумерска писменост - клинопис. Плочките, които според учените са на възраст около 6 хилядолетия, всъщност съдържали историята на древната шумерска цивилизация.
Но редом с това били открити и разчетени шумерски летописи, в които подробно е описана историята на Земята отпреди цели 500 000 години.
На една от плочките се споменава, че преди около 6000 години на територията на Месопотамия внезапно възниква високоразвита цивилизация буквално от нищото.
Тази цивилизация притежавала високи технологии, силно развита социална организация с монархическа форма на управление, свои закони, религия и морал.
Тази цивилизация всъщност идвала от тайнствената планета Нибиру, която на всеки близо 3600 години се доближава максимално близо до Земята.
Но да се върнем още по-назад, до древните библейски времена, когато нефилимите бродели на Земята.
Още в Библията се споменава за нефилимите. Според Светото писание нефилимите били потомството от сексуалните връзки между Божиите синове (ангелите) и човешките жени. Падналите ангели се съвокуплявали с жените, в резултат на което се раждали нефилими (исполини).
Според древните шумери обаче нефилимите или анунаките, както те ги наричали, били всъщност коренните обитатели на планетата Нибиру.
Анунаките били високи човекоподобни същества, които били изключително дълголетни - живеели средно по 350 000 земни години. Мъжките анунаки достигали височина 5 м а женските - 3-4 м.
За първи път анунаките пристигнали на нашата планета преди около 445 000 години, за да добиват злато. Това е било от изключителна важност да тях, защото атмосферата на Нибиру постепенно се разреждала.
За да спрат този разрушителен процес нейните жители решили да разпръснат в озоновия слой на червения гигант фини частици злато, които да образуват защитен щит, която да отразява светлината и топлината обратно към повърхността на Нибиру.
Затова те пристигнали на Земята и започнали за добиват злато първоначално във водите на Персийския залив, а след това и в мини в района на Югоизточна Африка. На всеки 3600 години, когато Нибиру се доближавал максимално до Земята, те изпращали добитото злато на своята родна планета.
Около 100 000 - 150 000 години по-късно анунаките решили да не добиват сами златото, а да създадат работна сила, която да го върши вместо тях. За целта те съчетали част от своята ДНК с гени на едни от местните маймуни, в резултат на което се появил Хомо Сапиенс. Останалото го знаете.
