Така е било в султанския харем...

В средата на ХVІ век Отоманската империя е в разцвета си. Границите й се простират от Виена до Аден и от Персия до африканския Оран. Всичко принадлежи на султана. Той е върховен господар и повелител на всичко и на всички. Неговата главна квартира и седалище е Сараят.

Този "херметически" затворен комплекс от дворци може да се сравни само със седемте чудеса на света. В него живеят 5000 души и той заема цял квартал от столицата на Империята – Истанбул. Сърцето на Сараят е Харемът, в който, пазени от евнуси, живеят стотици наложници, наречени одалиски, и робини.

Харемът не е разположен само в една сграда. Той е в цял комплекс от вили и къщи сред терасовидни градини над морския бряг. В главната постройка живее заедно със свитата си най-великата жена в империята, Валиде ханъм, майката на Султана. Тя властва в харема, а често и над Империята.

До Валиде ханъм достъпът е строго контролиран и ограничен. Дори съпругата на Султана моли за аудиенция при майката му. А протоколът изисква как точно да бъде облечена.

Най-скромният султански обяд се състоял от поне 50 блюда. Прислужвали над 200 слуги, а ястията приготвяли около 150 готвача. Често само за един обяд били заколвани по 200 овце.

На масата на Султана алкохолни напитки нямало. Тъй като те са забранени от Корана. Пиело се шербет.

Сараят имал 50 сладкари и 20 пекари. Белият хляб замесвали от анадолско брашно и козе мляко. След като бил готов, го разпределяли между обитателите на Сарая според йерархията. Един паша например имал право дневно на десет хляба.

След вечерята и преди да се отдаде на одалиските, Султанът бил задължен да мине на визита през майка си. Облеклото на красавиците в харема било предписано в специален протокол.

Какво се случвало, когато Султанът си харесвал някоя от девойките? Преди двамата да се отдадат един на друг в спалнята му, трябва да се мине през още неща, отбелязани от дворцовия етикет. Девойката била отвеждана в банята, в която 20 робини я къпели. След което специално обучени слепи евнуси й правели масаж. След тях бил редът на козметиците, които имали за цел да отстранят всяко косъмче от тялото й. Изключение били веждите, миглите и косата. Но това не е всичко... Имало и хора, които отговаряли за маникюра за султанската избраница. После идвал редът на парфюмерите, които обработвали тялото на наложницата с възбуждащи масла. После пристигали фризьорите...

Всичко това отнемало няколко часа. Горкият Султан! През това време желанието му за интимност нерядко се изпарявало. Най-често владетелят очаквал вбесен избраницата си в своите покои. Според етикета Султанът пръв трябвало да напусне леглото. Обикновено на разсъмване той се оттеглял в банята. През това време наложниците имали право да пребъркат одеждите на Султана. Тъй като според обичая те можели да задържат всичките му пари, открили в тях, за себе си.

В канцелариите на Сарая работели и калиграфи, които имали за задача да записват в специален регистър имената на наложниците, преспали със Султана. Ако след 9 месеца се родяло момче, този регистър доказвал, че то е син на владетеля.

Всяка жена, дарила го със син, получавала собствен апартамент и правото да има своя лична свита. От този миг нататък от одалиска тя се превръщала в кадъна. Първата кадъна, дарила Султана със син, получавала привилегията да прекарва с него всяка петъчна нощ.