Гигантските айсберги, които все по-често се откъсват от Антарктида, допринасят за забавянето на глобалното затопляне. Откритието е изключително интересно и е на път да промени вижданията на учените за бъдещето на планетата Земя.
Отделилите се айсберги се топят в Южния океан. Най-големите от тях са с размерите на Манхатън и в бъдеще ще са често срещано явление заради глобалното затопляне, което рути ледените шапки на планетата. Въпреки това се оказва, че присъствието им ще донесе повече ползи, отколкото негативи.
Едно от следствията на откъсването на айсберзите от Антарктида е, че океанът поглъща 10-40 милиона тона въглероден двуокис годишно. Това е огромно количество и се равнява на парниковите емисии на страни като Нова Зеландия и Швеция.
Освен това при топенето си айсберзите отделят огромни количества хранителни вещества и желязо. По този начин те се превръщат в естествен тор за водораслите и изобщо всички малки организми в океана.
Този тор се разпръсква на разстояние от стотици километри благодарение на морските течения и ветровете. Веществата стимулират растежа на микроорганизмите, при което те извличат значителни количества въглероден двуокис от атмосферата. Ефектът може да бъде видян на 1000 км от айсбергите.
До момента се смяташе, че подобен ефект на наторяване може да бъде доста ограничен. Новите данни обаче са категорични. Учените са подложили на цялостен анализ снимките на 17 от най-големите айсберги, откъснали се в периода от 2003 до 2013 година.
Те установили, че водораслите, които се подхранват при топенето на ледовете, могат да направят морската вода по-зелена и по-чиста на разстояние стотици километри. Всичко това превръща айсбергите в един истински съюзник в борбата с глобалното затопляне.
Коментари