На 20 юни и 23 декември Българската православна църква отдава почит пред свети Наум, който е един от петимата близки ученици на Кирил и Методий, а за България е един от основателите на първата книжовна школа у нас.
Свети Наум е починал на 23 декември. Денят обаче е част от Коледните пости и затова Охридската епископия определя 20 юни като ден за официално честване.
Днес имен ден ще отбележат всички българи с името Наум, както и Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра.
Свети Наум е израснал в Мизия и е участва във Великоморавската мисия на Кирил и Методий. По време на пребиваването си в Рим – между 867 и 868 година, е ръкоположен от папа Адриан II за свещеник.
След смъртта на учителя си Кирил през 869 година Наум заминава за Великоморавия заедно с Методий и други ученици на солунските братя, където участва в борби срещу немското духовенство.
Когато Методий умира през 885 година, Наум заедно с Климент и Ангеларий напускат Великоморавия, гонени от княза.
Така попадат в България, където са посрещнати радушно от българския княз Борис I. България наскоро е преминала в лоното на православната църква и има нужда от книжнина, с която на роден език да бъдат предадени известните евангелски текстове.
С тази задача се заемат Наум и Климент, тъй като Ангеларий умира, малко след като идват в България.
Наум оглавява Преславската книжовна школа, а Климент – Охридската книжовна школа.
През 893 година, когато Климент Охридски става епископ на Дрембица, Наум напуска Преслав и заема неговото учителското място в областта Кутмичевица в град Девол.
Около 900 година Наум се оттегля в манастир край Охрид, където продължава с просветителската си дейност. 5 години по-късно изгражда собствен манастир, който днес носи неговото име. Малко преди да почине, Наум става монах.
Умира на 23 декември 910 декември и е погребан в северната страна на манастира, като и досега мощите му лежат на това място. След смъртта му е канонизиран.
Коментари