Тайнствената мисионерка, известна като Дамата в синьо

Испанска монахиня, живяла през XVII век и проповядвала християнство сред индианците джумано, и до днес остава една от най-тайнствените личности в историята на Новия свят.

Монашеското ѝ име е Мария де Хесус де Агреда, но е известна още и като Дамата в синьо.

Испанката е родена на 2 април 1602 година в града Агреда в едно от благородните испански семейства. Пълното ѝ светско име е Мария Фернандес Коронел-и-Арана.

На 5-годишна възраст момичето споделя, че има видения с религиозен смисъл. Още като дете тя е убедена, че трябва да даде обет за въздържание и на 16 години убеждава родителите си ѝ да позволят да стане монахиня.

Мария се присъединява към ордена на францисканските монахини - ордена Непорочно зачатие в Алгреда. 10 години по-късно става игуменка на този манастир.

Освен със своята смиреност и благочестие, монахинята е била известна сред местните и със свръхестествените си дарби. Тя е предсказвала бъдещето, четяла е мисли, можела е да левитира, но най-впечатляващи са били мисионерските ѝ пътувания, които можела да прави в състояние на дълбок транс.

Години след необичайните видения Мария разбира, че Бог ѝ дава мисия за разпространяване на християнството и в състояние на транс тя твърдяла, че прекосява Атлантическия океан, за да се срещне с индианците джумано, живеещи в днешно Ню Мексико.

През 1628 година епископа в Мексико изпраща официално запитване за дейността на испанска монахиня. Местните индианци имали невероятни религиозни знания за християнството и всички отговаряли, че са научени от испанска монахия със синьо наметало.

Никой обаче в този период не е изпращал духовни наставници сред индианците. Дамата в синьо продължавала са се появява и оставяла различни подаръци като молитвени броеници и разпятия. Индианците казвали, че въпреки различния език, на който говори, успявали с точност да разберат какво казва.

До пристигането на експедицията, предвождана от Хуан де Салас, в региона имало 2000 покръстени индианци от Дамата в синьо.

Монахинята също признава, че е посещавала индианците джумано, като разказва с изумителни подробности традициите им, обичайното ежедневие и дори казва имена на конкретни хора от отделните племена.

Мария де Хесус де Агреда умира на 24 май 1665 година и малко след това на гроба ѝ започват да се случват чудеса.