Най-податливи на външната среда са хората. Човешката нервна система се отличава от тази на шимпанзетата с по-висока пластичност. Това ни позволява по-лесно да се приспособяваме, което стои в основата на оцеляването на вида ни, категорични са учените.
Учени от университета Джордж Вашингтон в САЩ са изследвали над 200 човешки и 200 маймунски мозъци. При хората повечето били близнаци, а шимпанзетата – братовчеди. Резултатите ясно показали, че нервната ни система много по-лесно се поддава на външно влияние в сравнение с тази на маймуните.
Учените са открили, че структурата на мозъка на шимпанзетата се изгражда по-скоро от гените. За разлика от нея, човешката се формира до голяма степен под въздействието на външната среда и на практика не зависи от генетичните фактори.
Неврофизиолозите наричат тази функция за изменчивост на мозъка пластичност. Именно тя е изиграла ключова роля в миналото, когато древните предци е трябвало бързо да свикват с новата среда на обитание. Това им е позволило да развиват културата си, да създадат писмеността и да придобиват нови и нови знания. Всъщност, процесът продължава с пълна сила и днес.
Според учените тази функция се обуславя от факта, че човешките деца се раждат недоразвити. Мозъкът ни продължава да расте и да се изгражда след излизане от утробата. Установено е, че това не е нещо ново за човешкия род. Изследванията показват, че това се е случвало с децата на едни от първите протохора – Homo erectus, както и при неандерталците.
Изменчивостта на мозъците ни и способността им да се нагаждат към всяко външно влияние и обстоятелство е това, което е превърнало маймуната в човек, на когото е подарила цивилизацията, смятат учените. Пред тях сега стои задачата да разберат какво е предизвикало подобна промяна в мозъците на някои от животните и защо не се наблюдава у тях днес.
Коментари