През вековете много култури са дали своя принос към легендите и науката за скъпоценните камъни. Тези невероятни природни продукти са вдъхновили философите и мистиците да приписват необичайни свойства на специалните минерали. Няма как да отречем, че всеки камък носи свое уникално послание без значение къде е вграден – колие, гривна, пръстен, обеци или медальон.
Покрай най-красивите златисто-жълти и червени цирконии се срещат и кафяви, жълто-зелени и небесно-гълъбови камъни. Техният цвят се определя от примесите на желязо, мед, цинк, калций, титан и някои други рядко срещани елементи. Срещат се и безцветни и даже черни цирконии. Безцветните представители на този камък по блясък приличат на диаманта и затова го използват като заместител.
Природният, естествен циркон днес не се оценява по достойнство най-вече заради направения в изкуствени условия негов двойник, имитиращ диаманти. Много хора не осъзнават, че истинският цирконий също е много красив скъпоценен камък.
Интересен факт е, че цирконият е известен като камък на тихите вибрации и позволява на човек да остане на спокойствие със себе си. Поради голямата си чистота той може да създаде връзка с по-висшето ви Аз или с духовни водачи.
В средните векове червените цирконии са били амулети на търговците, артистите и пътешествениците. Счита се, че цирконият подобрява умствените способности и възбужда стремежа да се занимаваме с наука.
Индийците са посвещавали този камък на митичния дракон, предизвикващ слънчево и лунно затъмнение. Астролозите пък препоръчват украшения с цирконий да се носят от родените под знаците Овен и Водолей.
Цирконият отдавна се е смятал за силен магичен и лечебен камък, обладаващ проективната енергия Ян. Той вселява в човека увереност в собствените сили, оптимизъм и бодрост на духа.
Смята се, че камъкът има успокояващ ефект при различни алергии и астми и действа благоприятно при бронхити и други респираторни заболявания. Той помага на човека, който го носи, да преодолее загубите си, лекува психични заболявания и засилва здравия разум.
Минералолозите предполагат, че силното енергийно въздействие на циркония може да се обясни с дипирамидалната форма на неговите кристали.
