Смъртта покосява хората, които обичаме, и всички търсим начин да се сбогуваме с тях. Погребалните ритуали у нас се подчиняват на строги правила, които някои намират за тягостни, докато други спазват стриктно.
Мъртъвците се полагат в ковчези със скръстени отпред ръце и отрупани с цветя. Полагат се в земята след заупокойна молитва и след това паметта им се почита в определени дни – на гроба им се ходи на 3-ия, 9-ия, 20-ия и 40-ия ден. Точно 40 дни продължава и траурът.
Но има държави, където изпращането на мъртъвците далеч не протича така. Там мъртъвците се полагат в земята след дълъг и жизнерадостен купон, и веднъж положени, не остават там задълго.
Близките им редовно ги вадят (изравят тленните останки), за да им дадат шанс да бъдат част от живота отново.
В Мадагаскар опечалените редовно организират на тленните останки на починалите т.нар. Кратка екскурзия. По време на празниците роднините разравят гробовете, взимат каквото е останало от мъртъвците, увиват го в чисто ленено платно, парфюмират го и го разнасят из града.
Така починалите получават кратка весела екскурзия из града, с жива музика и много, много забавления - не че те ще разберат нещо от тях.
В Китай и Тайван се смята за проява на добър вкус и уважение в памет на починалия да се организира здрав купон с много гости, пиене и дори стриптизьорки. Често изпращането се извършва не в погребален дом, а в бар.
Напоследък идеята за последен прощален купон се практикува на все повече места и в САЩ, където обличат починалия с весели дрехи и той става символичен домакин на здрав празник, на който са поканени приятелите му.
Колкото и скандална да ви се вижда тази практика, тя е нищо на фона на обичая на амазонското племе Яномами да похапва умрелите си. Членовете на това първобитно племе смятат, че трябва да консумират починалия, за да може душата му да премине в рая.
Костите на мъртвеца се стриват на прах, с който се готви местният деликатес – бананова супа. Разбира се, ужасяващата практика е особено опасна за здравето и мнозина се разболяват от болестта Куру.
Не съвсем безболезнен е и ритуалът по изпращането на покойниците, практикуван от племето Дани от западната част на Нова Гвинея. Там се налага да отрежат върховете на пръстите на най-възрастната жена, роднина на починалия.
Преди ампутацията местният шаман ги завръзва с конец, за да спре притока на кръв и те да изтръпнат, но въпреки това процедурата е доста болезнена и осакатяваща.
Най-лесно, безболезнено и ефикасно с изпращането на мъртвеца в последния му път се справят в Монголия и Тибет. Те осигуряват Небесно погребение на тленните му останки, което в общи линии означава тялото му да се постави на определено, огряно от слънцето място, където най-лесно да бъде открито от лешоядите и изядено.
Оказва се, че е умирането също не е лесна работа, особено ако си будистки монах. Монасите предпочитат след смъртта им тялото им да бъде мумифицирано. Процесът по мумификацията е дълъг, продължителен и започва още приживе.
Към края на живота си монасите трябва да започнат да се хранят само с ядки. След като в продължение на поне сто дни те са яли ядки, чието количество постепенно е намалявано, те преминават на диета с корени и малко вода.
Целта на този хранителен режим е тялото да се дехидратира в максимална степен. Последната стъпка в процеса е пиенето на отровен чай, който предпазва вътрешностите от разлагане. След което от монаха се очаква да заеме поза Лотос и кротко да почине.
Коментари