Великаните, за които се разказва в приказките на почти всички народи, били високи като планина и можели да размажат човек с един пръст. Всъщност става въпрос за расата на лемурийците, твърди тибетски монах, който е цитиран години наред от вярващите в тази теория. Т.е. нашите пра-прадеди не са маймуни, а висши същества.
Първите лемурийци били високи 20 метра, с четири ръце. Те имали две лица и четири очи. Единият чифт очи виждал във физическия свят, а другият чифт – в астралния. Те с лекота използвали психовъздействието, телекинезата с такава рутина, както и мускулната сила и огъня. Те били първите, които от едноплови се превърнали в мъже и жени и започнали да се появяват деца. Ранните лемурийци са живели по времето на динозаврите, според една от теориите.
Много години по-късно лемурийците станали по-ниски с десетина метра. Третото им око, което се намирало на тила, влязло в черепа. Късните лемурийци имали хриле, с които дишали под вода. Те построили огромни градове и изобретили летящи машини. Те усвоили също така и левитацията, както и телепортацията.
Тогава съществувал и процъфтявал култът към знанието. Той обаче отстъпил място на култа на властта. Лемурийците се почувствали като богове, и всеки един от тях искал да е върховен бог. Голяма част от тях усетила приближаващ се катаклизъм, усамотила се в пещери в Тибет и изпаднала в летаргичен сън, за да се събудят при нужда. Те се превърнали в генофонд на човечеството.
Други се спуснали с машините си под земята. Скоро след това се случили истински природни катаклизми и цивилизацията на лемурийците, която се намирала на повърхността, загинала. Но много преди да се случи това, в лемурийското общество започнали да се раждат хора, които били по три метра. Това били следващите хора на земята – атлантите. Част от тях оцеляла след катаклизъма и останала на Земята.
