Мартинас Гирлиус е 21-годишен литовец. Той е роден с нервно-мускулно заболяване, което до скоро му пречеше да използва ръцете си. Миналата година след революционна по рода си операция той се сдоби с нова бионична ръка, която може да контролира с мозъка си.
Преди хирургическата интервенция двете ръце на Мартинас били сгънати в лактите. Той не можел да ги контролира. Сега обаче е напълно способен да върши сам нормалните неща от ежедневието, като да отваря хладилника, да взема и връща неща там, да вземе любимата си книга и да почерпи гостите си с шоколадови бонбони например.
Той е първият пациент с вроден дефект, който реши да се подложи на бионична реконструкция, каза Оскар Асзман, австрийският хирург, извършил операцията във Виена през ноември и световен експерт по реконструктивна хирургия.
Това никога не е било направено преди, добавя признатият в областта си експерт.
Бионичните ръце и китките не са нови. Асзман е направил първата операция за присаждане на бионична ръка още през 2010 година. За разлика от предишни пациенти, които са били с ампутирани крайници, Гирлиус е имал крайник, който обаче е бил безполезен още по рождение.
Случаят с младия литовец е важна стъпка напред в бионичните трансплантации, защото досега присаденият крайник не е употребяван, така че да трябва пациентът да научи мозъка си как да го използва.
В близкото минало видяхме много подобрения по отношение на увеличаването на способността да се контролират ръчните протези и да се събере сензорна обратна връзка, която да създаде чувството за крайник, каза Силвестро Микера, невроинженер в Швейцарския политехнически медицински университет в Лозана. - Това отваря много обещаващи възможности за подобряване на качеството на живот на хората с увреждания, добавя той.
Гирлиус е роден с артрогрипоза, нервно заболяване, което му пречи да се движи и огъва мускулите в ръцете си и в по-малка степен в краката си.
Той се е научил да ходи на шестгодишна възраст, след като претърпява сериозни хирургични интервенции в Литва и Швеция. Досега младежът винаги е имал нужда от някой, който да му помага през целия ден.
Той винаги е бил активно хлапе. Можеше дори да кара колело, като се облегне на кормилото с цялата си горна част на тялото, казва майка му Данголе Гирулиан.
Животът на Мартинас се променил на 28 февруари 2011 г. Тогава той легнал на хирургическата маса за операцията, която щяла да промени всичко.
Маневрирането с тази ръка е като да управляваш летящ хеликоптер, казва той, усмихвайки се. За да викне с нея, младежът се упражнявал с виртуална ръка на компютъра, което му помогнало да свикне психически с новия си крайник.
Това, което ми носи наслада тези дни, е да мога да правя малки неща - да взема една вилица, да повдигна чаша, да се кача сам в автобуса, каза Мартинас, който наскоро завърши гимназия чрез дистанционно обучение и възнамерява да изучава психология в университета.
