Статуетка на 23 000 години, изобразяваща жена с пищни форми, се появи при палеолитни разкопки край Амиен, Северна Франция.
Френските археолози са на мнение, че откритието е с международно значение, защото ще хвърли нова светлина върху изкуството на кроманьонците, живели в този исторически период.
Специалистите са очаквали при разкопките да намерят механични или костени оръдия на труда, но вместо това открили няколко варовикови фрагмента, които не изглеждат естествено. След като успели да ги сглобят, те с изненада открили, че фрагментите образуват женска фигура.
Статуетката е около 12 сантиметра висока и е на жена с големи гърди и бедра. Главата и ръцете са с по-малко детайли в сравнение с останалите фигури на Венера, намирани в Европа. Възрастта на френската Венера е установена с радиовъглеродно датиране.
Значително многообразие от мненията съществува в археологическата литература относно възможните функции и значението на тази статуетка. Някои от най-разпространените теории са, че тя е символ на плодовитост, че е автопортрет, че е детска кукла от каменната ера и дори реалистично изображение на жена. Много от археолозите смятат, че подобни фигурки олицетворяват виждането на кроманьонците за идеалната представителка на женската красота.
Кроманьонците са изработвали фигурите на Венера от най-различни материали. Използвани са мек камък (стеатит, калцит или варовик) до слонова кост и глина. Най-старата, известна ни статуетка, е открита през 2008 година в Германия. Тя изработена от бивни на мамут. Анализът ѝ показва, че е на най-малко 35 000 години.
Името Венера на праисторическите фигури е използвано за първи път в средата на ХIХ век от маркиз дьо Вибрай който намерил фигурка в градината си в Дордон, замък в Северозападна Италия. Той я нарекъл Нескромната Венера, визирайки Скромната Венера от Микеланджело.
Името е неточно, тъй като няма доказателства, свързващи праисторическите фигурки с римската богиня Венера, но с течение на времето то се е наложило в публичното пространство.
Коментари