Всеки човек е възможно да се почувства разгневен от време на време. Но ако чувства гняв и яростно кипене почти непрекъснато или има изблици на ярост често, това може да е свързано с органично заболяване. От друга страна, може тези чувства да са свързани с претърпяване на някоя ужасна несправедливост като дете. Една голяма, но до голяма степен игнорирана категория на такив тип злоупотреби е свързана с момчета, които са емоционално, физически или сексуално малтретирани от жени.
Малкото момче, малтретирано от жена страда по подобен начин, както малкото момиче, с което е злоупотребявал мъж. В последно време стана допустимо и нормално жените да говорят все повече за злоупотребите с тях като деца, но повечето мъже се чувстват така, сякаш това не е разрешено за тях, ако са били подложени на насилие или друг тип малтретиране от жени в тяхното детство. Тези мъже се срамуват и постепенно започват да чувстват гняв. Майките не са единствените жени, които злоупотребяват със своите малки момчета. В детството си, някои момчета са били малтретирани и от близки роднини и познати и носят травмата от това до късни години.
Те изпитват гняв, защото обществото приема, че мъжете могат да се ядосат, но е трудно да приеме, че мъжете могат да са жертви и да чувстват болка, страх, неадекватност, вина, срам и най-вече слабост и уязвимост. Мъжете, които са станали жертва на злоупотреби от страна на жени, потушават тези обсебващи ги емоции с гняв. По този начин, те запазват своя мъжки образ за пред обществото.
Мъжът, който е станал жертва на сексуална злоупотреба от страна на жени в детството си, като възрастен има следните поведенчески прояви: изпитва недоверие към жените, страхува се от интимност, страда от липса на индивидуалност, лесно чувства вина, трудно приема комплименти, задържа емоциите си, защитава грубияните, изпитва сексуални трудности, търси одобрението на грубияните, постоянно се извинява, страхува се, има голямо желание да се грижи за други хора и като цяло се чувства тъжен и онеправдан.
Счита се, че е възможно хипнотерапията да лекува тази болка от ранното детство и натрупания гняв. Това е постигнато благодарение на това, което хипнотерапевтите наричат „афектираща връзка”. Нараненият мъж сам си позволява да чувства определена емоция, като скръб и ако продължава да изпитва това чувство, хипнотерапевтът иска да го накара да си припомни по-ранен момент в своя живот, когато се е чувствал по същия начин.
Има и случаи, при които определен мъж се справя много добре с хипнотерапията, когато негов приятел или роднина саботира неговия напредък. Понякога това се случва от прекомерна загриженост. Но провалянето на терапията обикновено е свързано с изпитване на съмнение от страна на близкия. Близкият приятел или роднина поставя под въпрос ефективността на хипнозата и се опитва да повлияе на пациента като цитира много митове за хипнозата. След като съмнението се е насадило в ума на пациента, хипнозата приключва. Съмнението и страхът държат човек далеч от постигането на спокойствие, а спокойствието е пътя към хипнотерапията.
Коментари