Sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»Рядка златна монета изровиха в крепостта Туида

Рядка златна монета изровиха в крепостта Туида

Кристина ЧерниковаКристина Черникова
Администратор
1k253
Рядка златна монета изровиха в крепостта Туида

Уникална златна монета от времето на византийския император Юстиниан I (527-565 г.) беше намерена при археологическите проучвания на късноантичната крепост Туида край Сливен.

Ръководител на археологическите разкопки в крепостта Туида тази година е проф. Борис Борисов от Великотърновския университет. Проучването на обекта стартира на 16-ти юни, като в него се включиха студенти от Великотърновския университет, Таралийския университет в Молдова и от Мелитополския държавен педагогически университет в Украйна.

Ценната находка е открита от студента Артьом Краско, който е представител на украинската група у нас. Според професор Борисов намерената монета е с висок процент на злато. Той е на мнение, че находката е сравнително рядка за нашата страна и е доста ценна.

Наричаме монети от тази епоха на Византийската империя солиди, каза още ръководителят на археологическите разкопки.

Предвижда се откритият солид да се съхранява в Регионален исторически музей в Сливен, а разкопките в късноантична крепост Туида ще продължават.

Рядка златна монета изровиха в крепостта Туида

Туида е ранновизантийска крепост, чиито останки се намират на хълма Хисарлъка в североизточната част на Сливен, който предлага възхитителна гледка към неповторимите Сини камъни и към самия град.

Туида е част от укрепителна старопланинска система, участвала както в защитата на Римската империя, така и в отбраната на ранната Византийска империя и на средновековната българска държава.

Земите, върху които е издигнат град Сливен, влизат в пределите на Първата българска държава в началото на 8-ми век, като част от заселената със славяни област Загора, която Тервел получава от византийския император Юстиниан II Ринотмет. На мястото на Туида се появява старобългарско селище, чието наименование историците все още не знаят.

В последствие българите реставрират крепостните стени и водопровода до северната порта. Започват да се изграждат нови здания, като някои от тях дори са облицовани с мраморни плочи, доставени от Преслав.

От този период досега археолозите са намерили няколко тухли с гравиран върху тях прабългарския знак Ипсилон, фланкиран с две хасти.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest