Долината Джатинга по нищо не се различава от стотиците други в планините на индийския щат Асам. Тя е с размери два на десет километра, обкръжена е от гористи склонове. В средата й има малко селце, където животът тече така бавно, както и преди век.
Само веднъж в годината Джатинга оживява. Към края на август тук се стичат селяни от целия окръг, за да вземат участие в необичайно празненство, чието название в превод означава "Нощта на падащите птици".
Това не е преувеличено. В последните дни на лятото, когато нощите стават по-дълги, на селският площад пламват клади. Около полунощ във въздуха се появяват ята птици. Те летят над самите глави на хората, така че могат да бъдат свалени лесно с бамбуков прът. А някои направо падат на земята. Остава само да се вдигне изпратената от небето плячка, да се оскубе и да се опече на огъня за празничната трапеца.
Птицепадът продължава две-три нощи подред и това се повтаря от десетки години. Жителите на Джатинга твърдят, че по тази необичаен начин боговете и възнаграждават за праведността.
За първи път това странно явление станало известно на европейците пред 1957 година от книгата "Дивата природа на Индия", написана от Е Джи. Разказаното обаче било сметнато за измислица. Чак двадесет години по-късно индийският зоолог Сенгупта се заинтересувал от необичайното поведение на птиците и се отправил към планината на Асам.
Всичко от написаното се оказало така, както било в книгата. Нещо повече, по време на загадъчните събития, някои от птиците влитали направо в стаите, ако там имало светлина. По думите на Сенгупта те се намирали в полубезсънно състояние и дори не се опитвали да бягат, когато ги хващали.
За феномена в Джатинга Сенгупта съобщил на 50 видни орнитолози в Европа и САЩ. Никой от тях не успял да даде обяснение на птицепада. По тяхно единодушно мнение никъде в света не е наблюдавано нещо подобно. Те изявили желание да пътуват за Джатинга, обаче това се оказало невъзможно. Поради неспокойната обстановка в Асам влизането на чужденци в щата било забранено.
Зоологът Сенгупта обяснява явлението по следния начин. Птиците се ориентират по Слънцето, звездите, магнитното, а може би и по гравитационното поле на Земята. Някои са способни да различават даже незначителни разлики във въздушното налягане, например на равнището на пода и на тавана в затворено помещение.
Те реагират на промените на времето, когато още нищо не ги предвещава. Вероятно в Джатинга под селото се намира център на мощна магнитна аномалия. Обаче тя въздейства на птиците само при определени условия и то в безлунни нощи. Именно тогава става нещо такова, което буди спящите в гнездата си птици. Те се издигат във въздуха и привлечени от кладите, летят към селото.
Първи впечатление и фактът, че пернатите, които живеят в самото село, в нощта на птицепада остават в гнездата си, а и денем никога не отлитат в околните гори.
Коментари