Призраците вълнуват хората още от древността. Срещата с тях пораждала страх през вековете.
Още в древна Атина, философът Афинодор попаднал на такъв случай, който по-късно описал в съчинения. Философът наел прекрасна къща за малко пари. Оказало се, че новият му дом крие тайна.
Когато настъпила нощта, отнякъде се чул звън на вериги...Призрак се носел към Афинодор, а ръждясалите синджири издавали ужасяващ звук.
Призракът само кимнал и излязал на двора. После спрял на едно конкретно място и се изпарил...
На мястото, както пише по-късно Плиний Млади, Афинодор намерил човешки кости, оковани с верига, която от влагата била ръждясала.
Извадили останките и ги погребали както трябва. Привидението намерило покой и повече не се появило...
Друг интересен случай за появата на духове в къщата е свързан с жена на име Анна Грифит.
Времето е управлението на Елизабет I. Девойката се разболяла от мистериозна болест и на смъртния си одър пред свещеник, помолила сестрите си, когато издъхне, да отделят главата й от тялото и завинаги да я съхраняват в къщата.
Анна Грифит се споминала, сестрите не спазили молбата й, а къщата била потопена в траур.
Дошла първата нощ и весел смях зазвучал във всички стаи. Обитателите се уплашили. На втората нощ обаче смехът бил заменен от писъци и стонове на агония.
Викнали викарий и той ги посъветвал да отворят ковчега. Послушали го и замръзнали на място. Тялото на Анна било там, но главата била отделена от него.
Сестрите поправили грешката, отнесли главата и я оставили в средата на масата в хола. В продължение на много години този ужасен предмет останал на мястото си, гледайки какво се случва в момента в къщата.
По-късно семейството на Анна Грифит напуснало дома. Когато новите наематели се установили, първото нещо, което направили било да се отърват от ужасната реликва.
Закопали главата в градината и ужасните стенания отново огласили къщата. На другия ден върнали черепа на мястото му. От тогава никой не смее да изнесе главата на Анна от къщата.
Призрак на друга млада жена пък бродил из коридорите на английски замък в графство Хемпшир. Духът бил на красива булка. Преди много години в деня на сватбата си, дамата поканила гостите си да играят на криеница.
След няколко часа играта приключила и всички били открити, с изключение на булката. Търсили хубавицата навкякъде, но нея я нямало. Скръбта на младоженеца била неутешима.
Той живеел самотно в замъка, когато един ден чул шум от фуста. Накой рамърдвал завесите. Минали години, призракът на хубавата булка играел на криеница из коридорите на замъка...
Веднъж прислужници разчиствали тавана и намерили тежък скрин, отвори ли го много трудно и вътре открили останки в сватбена премяна. Погребали невестата и призракът й спрял да броди из замъка...
