Необяснимите човешки действия

Разгадаването на някои човешки действия е сред най-сложните въпроси, стоящи пред съвременната наука. Любопитно е как някои естествени реакции за всеки един от нас всъщност са научна загадка.

Сълзите

Едно от най-любопитните и в същото време най-необясними човешки действия са сълзите, които изплакваме всеки път, когато сме тъжни.

Сълзите са резултат от емоционално действие, за което някои учени смятат, че лекува стрес. Някои проучвания показват още, че в човешките сълзи се съдържат лоши хормони и протеини.

Хълцането

Хълцането е неволен спазъм на диафрагмата, който няма никаква очевидна цел. Някои теории смятат, че хълцането се появява като остатъчен ефект от гълтането.

Спането

Проучвания показват, че всеки човек прекарва близо една трета от живота си в сън, но никой не може да обясни естествената нужда на човек от спане.

Според някои теории сънят е състояние, в което мозъкът се учи и запаметява дългосрочна информация.

Изчервяването

Голяма част от хората се изчервяват, когато получат комплимент или когато се запознават с нов човек. Тогава вените на лицето ни се разширяват и в бузите ни навлиза повече кръв.

Учените обаче и до днес не са дали обяснение за целта на тази човешка реакция.

Целуване

Целуването е биологичен инстинкт, който ни помага да оценим партньора. Дъхът и слюнката подават важни сигнали за това дали един човек е здрав.

Когато двама души усетят феромоните си по време на целувка, те подсъзнателно се привличат или отблъскват.

Учените са стигнали и до извода, че целувката ни прави по-щастливи, тъй като подтиква производството на окситоцин – хормонът на любовта и емоционалното обвързване.

Смехът

За психолозите смехът е поведенчески отговор, който показва позитивни емоции и сближава всеки от членовете на една група.

Освен хората, шимпанзетата и орангутаните също се смеят.

Мигането

Човек мига за една десета от секундата на всеки 2 до 10 секунди, но и до сега не е обяснено защо го прави.

Човешкият мозък има способността да игнорира мигането, така че да не си даваме сметка колко често всъщност извършваме това действие.