Клиновидно писмо от Древна Месопотамия, изсечено върху плоча на 4000 години, разкри подробности около старозаветната история за ковчега на Ной.
Върху плочата подробно е описано построяването на огромния плавателен съд, както и двойките животни, които са се качили на него.
Древното писмо беше изложено в Британския музей, а няколко инженери изявиха желание да се опитат да възстановят гигантския кораб според инструкциите на плочата.
Ървинг Финкъл - кураторът, който отговаря за плочите с клиновидно писмо в Британския музей и който е превел текста, заяви, че това е един от най-важните документи откривани някога.
Плочката е с кръгла форма и е донесена от мъж, който я е наследил от баща си, след като той я е намерил в Близкия изток през Втората световна война.
На плочката са записани указанията на месопотамски бог как да бъде построен гигантски плавателен съд с големина колкото две трети от футболно игрище - от дърво и въжета, замазани с битум.
Подобни плавателни съдове са използвани като речни таксита в Древен Ирак и са много подходящи за бурни придошли води. Те са леки и не потъват.
Тъй като написаното върху плочката е много логично, затова се подготвя документален филм, който ще се опита да възпроизведе древния плавателен съд.
Финкъл добавя, че за потопа се разказва още в месопотамските легенди, но в тях липсват технически инструкции за построяването на кораба.
"Сигурен съм, че историята за потопа и кораба, с който е спасен животът, е измислена от вавилонците" – смята британският историк, като добавя, че според него евреите са чули историята от вавилонците и са я възпроизвели в Стария завет.
Финкъл осъзнава, че откритието може да не се хареса на вярващите в библейската история, но твърди, че древната месопотамска плоча няма пряка връзка с Библията.
Според древна карта обаче Ноевият ковчег е акостирал в планините на Армения. Картата е от 1507 г. и е дело на германеца Мартин Валдземюлер, който е използвал описателни текстове на кралските династии от своето време.
Коментари
Друго, което ми стана забавно е факта как е стигнало до музея. Едно, че има толкова много реликви, които гният тук и там (не говоря за частни колекции, а за частни мазета) и добре, че някое от децата му е имало мозъка да го предаде на музея (макар, че сигурно не без съответното заплащане... така е по западните музеи). Другото, което не ми се вижда толкова смешно е как е стигнало до там - баща му го е "намерил в Близкия изток през Втората световна война", което всички знаем как е станало, особено щом се е случило през "...война". Със сигурност не си е копал тоалетна в пясъците или да си е подритвал камъче и "Опа! Реликва на милион години!"
Много хубава статия - размърдваща статия! :)