Очевидци разказват, че една от трите най-големи и силни икони - Троянската чудотворна икона Пресвета Богородица Троеручица, започнала да рони сълзи тези дни.
Според духовниците сълзите върху лика на Божията майка не предвещават нищо добро, а напротив – нещо лошо е на път да се случи.
Възрастните хора от село Орешак и околностите смятат, че Божията майка плаче от срам заради скандала, който се разрази между монасите, които влизат в много лични и греховни отношения помежду си по време на пости на това Свято място.
Именно зад иконата на Пресвета Богородица Троеручица са положени тленните останки и на патриарх Максим.
Троянски манастир Успение Богородични е третият по големина в България.
За ранната му история няма достатъчно сведения, но се смята, че е възникнал през XVII век.
Негови основатели са неизвестни монаси-отшелници, които са построили край село Орешак малка дървена църква.
През XVIII век на нейно място е построена нова значително по-голяма постройка.
Манастирът е оцелял през епохата на Османско робство благодарение на упорството на монасите и помощта на родолюбиви българи.
През цялото си съществуване Троянският манастир е бил убежище за българските апостоли.
Преустройството на манастира в сегашния му вид е продължило до XIX век, като в момента в неговата обител се съхранява чудотворната икона на Богородица Троеручица.
Вярва се, че тя е донесена от атонски монах.
Иконата Пресвета Богородица Троеручица се свързва с чудото на Йоан Дамаскин през VІІІ век.
Той живял по времето на императора-иконоборец Лъв ІІІ Исавър, като служел в двора на дамаския халиф.
Тъй като Свети Йоан Дамаскин бил противник на иконоборческата ерес си навлякъл омразата на император Лъв. Той го набедил пред халифа и наредил да му отсекат ръката.
Когато наказанието било изпълнено, Свети Йоан Дамаскин цяла нощ се молил пред Богородичната икона и на сутринта открил, че ръката му отново е зараснала на предишното си място.
В памет на това събитие на някои икони на Пресвета Богородица се добавя третата ръка.
