Днес християните почитат паметта на Света Варвара

Паметта на Света Варвара се почита на 4-и декември. Великомъченицата се почита както от православните християни, така и от католиците. На този ден имен ден имат Барбара, името Варвара, Варвардан, както и техните производни.

Светицата е родена в богато аристократично семейство на езичници. Детството ѝ преминава в Никомедия, на територията на Мала Азия или Хелиополис, Египет. Съвсем наскоро изтъкнатият български богослов Венцислав Каравълчев изказа твърдението, че Света Варвара е родена в село Елешница, област Разлог, което в древността е носило името Илиопол.

Малката Варвара се отличавала с особена красота и ревнивият ѝ баща я затворил в кула далеч от похотливите погледи на мъжете. Затворена в изолация, Варвара съзерцавала външния свят само от прозореца. За сметка на това имала много време, което тя посветила на мисли за Бога.

Когато достигнала възраст за женене, баща ѝ я освободил, за да се омъжи. Варврава се врекла във вярност на християнин и приела Свето кръщение. Баща ѝ бил бесен от решението ѝ. Той заповядал да я бичуват. След това получил съгласието на управителя на града Мартиан и я осъдил на смърт.

Светицата била обезглавена по нареждане на баща си. Божието възмездие не закъсняло. Бащата на Света Варвара и управителят на града били поразени от мълнии.

Православните християни почитат Света Варвара като покровителка на починалите от внезапна смърт – онези, които не са имали време да се покаят. В България паметта на светицата в различните райони се отбелязва по различен начин. Вярва се, че на този ден жените не бива да работят домашна работа.

В някои райони мъченицата се е приемала за покровителка, която предпазва от болести, по-специално от дребна шарка. В тези региони наричат Света Варвара Баба Шарка. На този ден жените месят и раздават за здраве къпани питки. Омесеното тесто от домакините се вари, докато изплува на повърхността, а след това се оформя като питка и се изпича до готовност.

Топлите питки се намазват щедро с мед, за да умилостивят Баба Шарка. Особено характерно за добруджанския край е приготвянето на трапеза за Баба Шарка. В нощта на 3-и срещу 4-и декември на масата се поставят бухти с мед, медена питка, съд, пълен с вода, и пешкир.

В Западна България на празника на Света Варвара се палят огромни огньове. Кладите се поставят на кръстопът, защото се вярва, че преследвана от езичниците, светицата е спирала на кръстопътищата и е палела огньове в опит да се стопли.

На този ден жените трябва да сварят леща в памет на Света Варвара, след което да раздадат на всички от варивото. Всеки трябва да прескочи три пъти огъня за здраве. Когато пламъците намалеят, хората трябва да вземат по една главния и да си я занесе у дома. Вярвало се е, че тя ще ги предпази от шарки.

В някои части от страната ни Света Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Там празникът е известен още като Женска Коледа. На този ден девойките се пременяли в най-хубавите си дрехи, обикаляли домовете и пеели за здраве. Вярвало се е, че на този ден гаданията били най-точни. Често по седянките се пророкувало коя девойка кой момък ще вземе за мъж.

Част от мощите на християнската мъченица Света Варвара се съхраняват в църква в Киев. Друга част от останките на светицата се съхраняват в малката софийска църква Свето Преображение, която се намира в квартал Лозенец.