Черният маг, сивият кардинал, лудият монах – много са имената, под които може да срещнете една от най-тайнствените фигури в руската история. Рожденното му име обаче е Григорий Ефремович Распутин. Боготворен от мнозина, ненавиждан от хиляди – Григорий Ефремович е роден на 22 януари 1869 година в малкото сибирско селце Покровско, Тоболска губерня.
Може би никога няма да узнаем как точно един обикновен руски селянин се превръща в най-влиятелния и скандален мъж в Руския императорски двор. Влиянието, което този тайнствен монах е упражнявал над император Николай II, неговата съпруга царица Александра и синът им – престолонаследникът Алексей, който е бил болен от хемофилия, няма аналог в световната история.
Распутин е трето дете в семейството на средно заможен руски селянин. По примера на баща си и останалите си съселяни се жени сравнително млад – за красивата Прасковя Дубровина, която като добра руска майка и съпруга му ражда четири деца.
Но кроткия семеен живот и работата не е за Григорий Ефремович, който решава са припечели като крадец. Не след дълго е заловен. В опит за покаяние Распутин се замонашва. За да изкупи греховете си, изминава пеша целия път от родното си село до Атон.
Някъде по това време, около 1900 година, тайнственият монах се присъединява към сектата на „хлеситите“. Хлеситите са били богоязливи ортодоксални християни, които са изповядвали схващането, че първо трябва да съгрешиш, а чак след това да изкупиш греха си. Ето защо едно от основните им занимания е била организирането на групови секс оргии.
Разбира се, официалната Руска църква не е одобрявала сектатата и заниманията на „хлеситите“. Отношенията на руския монах с официалния духовен клир се обтягат до крайна степен и Распутин е принуден да напусне семейството си и родното място.
Няколко години лудият монах странства из пътищата на Русия. Прехранва се чрез лечение на болни. Опитва се да проповядва вярванията на хлеситите и организира „групови изкупления за прегрешенията“. Така в края на 1903 година се озовава в Санкт Петербург.
Възползвайки се максимално от влечението на императорското семейство по окултните науки и мистика Распутин успява трайно да се настани в двореца. Истинското сближаване между него и владетелите става през 1907 година.
Тогава престолонаследникът Алексей получава тежка хемофилична криза. Състоянието му рязко се влошава, юношата гасне пред очите на родителите си, а лекарите безпомощно вдигат ръце. В стаята влиза Распутин. Събира длани, като за молитва и изпада в състояние на полу-транс.
И чудото се случва – отоците на Алексей изчезват, здравето му се стабилизира, а никому неизвестният монах стана най-влиятелния мъж в Руската империя. От този момент до смъртта му през 1917 година волята на Распутин е закон за императорското семейство.
Един беден селянин, с ниско потекло се превръща в довереник на самия император. Нещо повече, той влиза и в леглото на императрицата, с което не пропуска да се похвали по време на някои от многобройните си пиянски запои и регулярни оргии.
С разюзденото си поведение и пиянски изцепки Распутин се превръща трън в очите на Руската правослана църква и на хиляди миряни. И ако духовенството си е затваряло очите за неморалното му поведение, то ходатайството му за назначаването за митрополски епископ на Питирим, отявлен хомосексуалист, е искрата, която отприщва недоволството срещу самозабравилия се селянин.
Две покушения са направени срещу него. Но да убиеш Сатаната не е лесно. Въпреки тежката рана с нож, която му нанася Хиония Гусева, Распутин оцелява. Кончината му настъпва при загадъчни, невъзможни обстоятелства. След като е отровен с цианкалий и прострелян няколко пъти, тялото му е хвърлено в ледените води на река Нева.
Трупът на монаха е изваден два дни по-късно. Аутопсията на тялото му е показала, че е загинал от...удавяне и хипотермия. След кратко и повърхностно разследване, приключило без намиране на виновни, на 10 март 1917 година останките му са изгорени и погребани на неизвестно място.
Само надписа на немски: “Hier ist der Hund begraben" („Тук е погребано куче"), е останал от един от най-тайнствените и влиятелни образи в руската история.
Коментари