Невероятната сила и мощ на торнадото

Един от първите факти, касаещи торнадото, трябва да е свързан с това откъде произлиза самата дума. „Торнадо” идва от испанския език, от коренът „tronada”, означаващ гръмотевична буря, а „tronada” от латинската дума „tonare” (да гърми). Специалистите по езикознание обаче смятат, че сегашната дума за торнадо може да е съчетание от испанските думи „tronada” и “tornar”, което означава „да се върти”.

Торнадото е мощна колона от въртящ се въздух, която с едната си страна опира в облаците, а с другата в земната повърхност. Тези бурни природни явления се появяват в най-различни размери. Най-често обаче те се изразяват под формата на видима кондензационна фуния, чийто тесен край докосва земята. Винаги части от облаци, изтеглени от невероятната всмукателна сила на торнадото, заобикалят по-долната част на фунията.

С торнадото може да се свързват най-невероятните скорости на вятъра. Градинската му разновидност може да достига 175 км/ч и да е около 75 метра. От друга страна обаче някои от най-разрушителните торнада достигат скорост на вятър, равняваща се на 480 км/ч и отгоре. Те могат да обхванат около една миля, но могат и да преминат около 12 мили или повече. Обикновено не пътуват повече от няколко мили, преди да изпуснат парата и да се разсеят.

Торнадата се появяват във всеки континент на земята, с изключение на Антарктида. Америка най-често страда от техните прояви, но в Нова Зеландия, югоизточна Австралия, южно-централна Канада, северозападна и централна Европа, Италия, северно-централна и източна Азия, източно-централна Северна Америка и Северна Африка са също често срещани.

Мит е твърдението, че всички торнада са видими за наблюдателите. Много често те пътуват по повърхността на земята без да имат физично проявление и присъствието им се доказва само по разрушенията, които оставят по пътя си. Повечето торнада обаче са видими, тъй като ниското напрежение, донесено от бързата скорост на вятъра и бързото въртене, винаги причиняват водна пара, която се кондензира в кондензационна фуния, видима с невъоръжено око.

Технически погледнато, всяко торнадо се състои от вихъра на вятъра, докато кондензационния облак е само видимата проява. Фуниеният облак, който се вижда, не се отличава със силен вятър и не винаги се превръща в торнадо. Факта е обаче, че той е негов предвестник, тъй като към земята се спуска сила, известна като месоциклонно въртене.

Месосиклонът е циклонен вихър от въздух, който се появява отгоре и понякога причинява торнада. Те имат диаметър от 2 до 10 км. Не винаги е възможно да се различи фуниевият облак от торнадото, тъй като торнадата винаги причиняват силен вятъра по земята, докато видимият тунел е все още над повърхността.

В някои случаи една буря може да причини много торнада и месоциклони. Експертите наричат този феномен цикличен торнадогенезис, а торнадата, предизвикани от една и съща буря - семейство торнада. Няколко торнада могат да се появят и от една и съща по дължина на скалата бурийна система, а последователност от торнада може да се види когато изблиците им продължат няколко дни в един и същ район.